Автор: Генади Григоров
„Има ли начин за по-бързо придвижване на хората, различен от досега известните ни?“, пита астрофизикът Стюарт Кларк в статия за списание „ВВС Знание“ и за целта ни предлага четири начина. Придвижване с електроплатно, ракети с антиматерия, двигател на Кубиер и електродвигател.
Защо тези технологии са нелепи, безсмислени и абсурдни според мен? Защото като сериозен учен Стюарт Кларк би трябвало да знае, че фактите и опита показват как свойствата и качествата на материята ограничават скоростта и. Материята, не издържа на скорост, саморазрушава се и се превръща в светлина. Съвременната наука се намира в задънена улица, понеже е поставена и изградена на грешен теоретичен фундамент. Налице са две огромни противоречия, между фактите и опита от една страна и теоретичното им описание и обяснение от друга. Без решаването на задачата за премахването и преодоляването на тези противоречия науката не може да излезе от задънената улица. Въпросът е как да стъпи на категорични теоретични основи и продължи развитието си напред?
Първото противоречие между теория и опит откриваме в принципа за еквивалентност между тежката маса (гравитацията) и инертната маса (ускореното движение), дефиниран от Алберт Айнщайн в Теорията на относителността. Факт е, че колкото повече тежи едно тяло в покой, толкова по-голяма сила е необходима то да бъде приведено в движение. Също така е факт, че колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова по-тежко става то. Но прав ли е Айнщайн когато твърди, че едно твърдо тяло никога не може да достигне скоростта на светлината тъй като за целта е необходимо безкрайно количество енергия? Какво показва опита? В адронният колайдер ускорявайки и сблъсквайки два снопа протони, те се разпадат на елементарни частици бозони на Хикс и се отделя светлина. Според Айщайн този факт е невъзможен, следователно неговата формулировка е стара и грешна. Необходима е нова теоретична формулировка, описваща процеса протичащ в адронният колайдер, която гласи: материята не издържа на скорост, вследствие на високата скорост тя се саморазрушава и се превръща в светлина.
[ad id=“218548″]
Второто противоречие намираме при ясновидството и твърдението, че то не може да бъде обяснено теоретично. Ясновидството е безспорен факт, имало го е през всички времена откакто съществува човечеството. То е продукт на мисълта и е явление, при което хора – феномени виждат с точност минали и бъдещи събития без да имат каквато и да е стандартна информация за тях. Например светицата и ясновидка Ванга предсказва, че подводницата Курск ще потъне двадесет години преди това да се случи наистина и познава. Айнщайн дефинира много ясно и точно ясновидството. Явление (енергия), което се движи по-бързо от светлината може да вижда бъдещи събития. При това движение сигналът достига назначението си преди да бъде изпратен и резултатът предшества причината. Времето при това движение е отрицателно число.
[ad id=“218548″]
Айнщайн отрича съществуването на явление, което се движи по-бързо от светлината. Така той отрича ясновидството, като очевидно греши. От безспорния факт, че ясновидството съществува следва, че мисълта се движи по-бързо от светлината. Тя е продукт не на мозъка, а на един безсмъртен духовен свят.
Природата е изградена от физически свят – материя, която не издържа на скорост а се саморазрушава. Духовният свят (мисъл) не се бои от скоростта. Движи се по-бързо от светлината и е безсмъртен. Съобразявайки се със свойствата и качествата на материята предлаганите от Кларк технологии са неосъществими на практика. Вследствие на високата скорост материалните летателни апарати заедно с екипажа ще се саморазрушат. Очевидно е, че антиматерия и тъмна материя с описваните качества са мит. Съществува материален свят с три пространствени и едно времево измерение и духовен свят. Етер според Нютон и ефир описан от Менделеев с безкраен брой пространствени и времеви измерения. Свойствата и качествата на мисълта и позволяват да се движи по-бързо от светлината. С безкрайна скорост тя пътува до всяко кътче на Вселената. Това става, когато ясновидци или шамани изпаднат в транс и душата им се отдели от тялото. Факт е, че това е единствено възможният начин за по-бързо придвижване на хората в пространството и времето. Време е бъдат въведена смела методология за вярното и точно теоретично обяснение и описание на явленията. Фактите и опита от своя страна ще предложат и ново формулиране на законите за устройство на природата и човека.
Така въпросите за следващият голям скок на човечеството остават отворени. Накъде вървим – към безсмислието и глупостта или към разума и отговорността?
(Забележка от автора) Това е отговор на статията на астрофизика Стюарт Кларк „Следващият голям скок на човечеството“ публикувана в брой 82, от октомври 2016 г. на списание “ ВВС Знание“. В тази статия си позволявам на основата на фактите и опита да обясня свойствата и качествата на физическият свят – материята и на духовният свят – мисълта. По този начин предлагам накратко моята гледна точка за законите, устройство и природата на човека.
Източник: novotopoznanie.com
