„Тук на 19 февруари 2020 година приехме Матиа – „пациент номер едно“. Имаше бързо развиващо се възпаление на белите дробове“, разказва медицинският директор на болницата в Кодоньо Андреа Филипин.
Той е докаран през нощта, а на следващия ден състоянието му се влошава още повече – има висока температура, кашлица, не му достига въздух и се налага да бъде обдишан. До подобрение обаче не се стига и лекарите решават да преместят пациента в интензивното отделение. Същевременно се чудят как може тренираният 38-годишен спортист да изпадне в толкова тежко състояние. Обичайните изследвания не дават обяснението и накрая остава да се направи само още един тест.
„Само за коронавирус не го бяхме проверили“, разказва д-р Лаура Ричевути, която тогава била на смяна. Според указанията на здравното министерство този вид изследване трябвало да се прави на пациенти с температура и проблеми с белите дробове, които са се завърнали от Китай.
Матиа обаче не бил ходил в Китай и отнело време, докато лекарите решат да не спазят указанията. Пробата била взета и изпратена в Милано. „В 21 часа ни се обадиха оттам и ни съобщиха, че става дума за случай на коронавирус“, обяснява медицинският директор Филипин.
„Звучеше невероятно“
Така изведнъж илюзията, че коронавирусът засяга само Китай и още няколко други страни, се разпада. Пандемията е достигнала Европа през Ломбардия. Кметът на Кодоньо Франческо Пасерини веднага е информиран. Той първоначално решил, че го безпокоят заради влакова катастрофа. След това разбрал, че в болницата в Кодоньо е регистриран първият случай на коронавирус. „Звучеше ми невероятно“, споделя кметът – при положение, че се намираме в долината на река По, далеч от летища и международни транспортни артерии.
След серия от разговори с медицински лица и други експерти кметът решава да затвори града. „Беше ясно, че нещо не е наред. Тъй като след първия пациент заболяването бе открито у други десет. Затварянето на града ми изглеждаше единствената възможноста да опазя хората тук и да спазя животи.“
Сутринта на 21 февруари Европа вече има своята първа червена зона. В Кодоньо никой няма право да излиза от вкъщи, училищата и магазините са затворени, общественият живот е замразен. Ден по-късно правителството в Рим решава да изпрати войници, които да блокират Кодоньо и околните общини.
Медии от цял свят изведнъж започват да се интересуват от Кодоньо – всички говорят за града. Но на мнозина, които живеят насред червената зона, още не им е докрай ясно какво се случва. „Помня постоянния вой на линейките – това беше основният звук през онези дни. Когато се разбра, че с тях пренасят хора, които не са се преборили със заболяването, страхът нарасна.“
Източникът на заразата остава неизвестен
По това време в Европа никой извън Кодоньо не знае как изглежда животът в локдаун. Хората в 16-хилядния град трябва да си набавят маски, които обаче бързо свършват в аптеките – налага се да се използват и немедицински.
Доброволци се впускат да осигуряват храна на нуждаещите се. „Ходехме до границата на червената зона да вземем доставените храни, за да ги занесем на хората“, разказва Лоренцо Николини, един от доброволците.
Междувременно пациент номер едно е прехвърлен в по-голяма клиника в Павия – и е спасен. В болницата в Кодоньо при 70 процента от служителите тестовете за коронавирус се оказват положителни. Тези, които още не са се заразили, работят на предела на силите си.
Д-р Лаура Ричевути, била тревога при диагностицирането на първия пациент, е удостоена с рицарско звание за заслугите си към републиката от италианския президент. Заедно с колежката си Аннализа Малара, която е направила теста.
И до днес остава неясно къде се е заразил Матиа. Търсенето на нулевия пациент остава безрезултатно. Пандемията очевидно дълго време се е разпространявала незабелязано – преди лекарите от Кодоньо да се решат да направят теста въпреки указанията.
Материалът е публикуван ТУК
