Като дим
[ad id=“225664″]
Най-горе – тънък плясък на крила.
Най-долу – вой сиротен на вълчица.
Между им – песен – огнена стрела,
взор преходен на пламнала зеница.
Угаснали огньове във нощта.
До тях – стаени духове заспали.
Събрала ги е някога скръбта.
За сигурност ръце са си подали.
В побратимството всеки се е клел:
до гроб да брани истината свята
на пътя, който с другите поел,
и считал най-достоен на земята.
Тук пътища пресечени безброй,
заглъхнали днес, тънат под шумака.
Разделян бил светът на чужд и свой
и мъката човекът е изплаквал.
Извирал е бесът неукротим
у някого над другия да бъде…
Разнесло се е всичко като дим
към бъдното, там някой да отсъди…
Димитрина Якимова
Препечатка от сп. „Птици в ноща“
