На 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен е подписан мирният договор между България и победителите от Първата световна война, групирани в т.нар. Антанта.
По силата на Ньойския договор България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство. Територията между реките Места и Марица е поставена под управлението на Антантата, а после предадена на Гърция. Южна Добруджа отново минава под румънски контрол.
На страната ни са наложени и изключително тежки репарации и контрибуции. Те трябвало да компенсират загубите на противниците от българското участие във войната.
За срок от 37 години България трябва да изплати 2.25 млрд. златни франка, както и да предостави на съседите си 250 000 тона каменни въглища, 33 000 овце, 13 500 крави, 12 500 коне, 9200 волове и др. Договорът забранява на България да има наборна армия. Въоръжените й части могат да се състоят само от доброволци и да не надхвърлят 33 000 души.
В Ньойския договор са включени и специални клаузи за размяна на малцинства с Гърция. Те са използвани от властите в Атина през 20-те и 30-те години на миналия век за прогонването на българите от Южна Македония и Беломорска Тракия. Подпис под договора слага българският премиер Александър Стамболийски. Твърди се, че веднага след това публично чупи писалката си, за да покаже на Антантата отношението си към диктата, който тя налага над България.
