С кмета на община Стара Загора Живко Тодоров разговаряме за проектите, които се реализира и ще се реализират в Стара Загора през тази и следващата година, за нивото на българската политика и защо след изборите догодина ще вървим още по-бавно напред
– Г-н Тодоров, как се справя Община Стара Загора в една доста напрегната обстановка?
– Ние се стремим максимално да не обръщаме внимание на странични неща и просто си вършим работата. Аз съм човек, който се фокусира върху непосредстените задачи, върху основната си цел, а тя е да изпълня предизборните обещания, които съм дал преди година. Боря се всеки ден да постигна и доведа до добър край проектите, които вече сме направили, да намерим финансиране, да действаме и да по този начин да подобрим качеството на живот в Стара Загора. 70% от старозагорци гласуваха именно за това – за тази програма. Най-естествено е тя да бъде задачата на всички ни.
Тази година започнахме Станционната градина и много активно се работи по обновяването и реконструкцията й. С държавни средства паралелно започна и ремонтът на гарата. До февруари 2021 година ще приключи работата по Зоопарка. Стартираме през есенните месеци проекта за Летния театър, за да успеем да го изпълним до края на следващата година. Започваме до две седмици проекта за Руския пазар, плюс четирите ленти, които ще бъдат изградени допълнително на ул. „Капитан Петко войвода“ от кръговото на юг. В Самара I приключва първият етап на проекта – канализация и водоснабдяване, след което стартираме асфалтирането на вече готовите улици и вторият етап на канализация и водоснабдяване. Догодина асфалтираме и улиците след втория етап. В „Три чучура-север“ завършиихме ече всички основни улици – преасфалтирани са и кварталът вече е различен, обновен. В кв. „Лозенец“ стартираме ремонта на ул. „Витоша“ с изграждане на дъждовна канализация, за да спре системното наводняване при големи дъждовни води и да се намали наводняването на центъра на Стара Загора. Съборихме в този квартал още 100 незаконни постройки. Вече остават само около 50-тина, за да се справим окончателно с незаконното застрояване там. Когато приключим ще изпратя дрон, за да получат ясна представа старозагорци какво е било състоянието преди да започнем и какво ще бъде накрая – след около 2 месеца. Ред, прогрес и спокойствие трябва да има в общината, за да работят спокойно и в условия на предвидимост хората. Разбира продължаваме да работим и в ред междублокови пространства, ремонтираме улици.
В сферата на образованието подадохме през август проекти за финансиране на преминаването към едносменен режим на всички училища. За част от училищата финансирането ще бъде направено всеки момент, за да направим нужните ремонти, съпътстващи изискването за едносменен режим. Заповаме работата по новата Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализ и съм убеден, че за седмици базата – I-во ОУ ще бъде преобразена, за да може да се ползва още тази учебна година, макар и след началото й. Оптимист съм за това ново училище, което стартира сега и смятам, че ще стане една добра образователна институция, допълнение към образователната структура на града, даващо нова перспектива.
Благодаря на Тракийски университет-Стара Загора и на ректора му, които също поеха инициативата, създадоха нови специалности, въвеждат иновативно образование и създават нови перспективи.
Не изоставяме и спорта – ремонтираме залата на ДЗУ. Ще кандидатстваме с проект към Министерство на спорта и имаме обещанието на министър Кралев за финансиране на ремонта на подгряващата писта под болница „Тракия“. Пистата ще бъде направена със съвременна настилка, а това ще е още един принос за развитие на леката атлетика…
– Приключи работата по „Индустриална зона Загора“. Разбрахме, че вече има двама подписали инвеститори. Ще ни кажете ли в кои сфери са те?
– Да, наистина приключи изцяло работата по индустриалната зона. Толкова много са нещата, че трябва да си направя списък, за да не пропусна някой от проектите. Има вече двама инвеститори – единият е в сферата на производството, другият на логистиката, с които сме подписали договор, но активно се водят разговори с още доста и до края на следващата година, убеден съм, всички места ще бъдат заети. Радвам се, че градът се развива, че създаваме нови перспективи.
– Как се работи в такава обществено напрегната обстановка на протести, противопоставяне…
– Честно казано – нормално. Не помня време, в което през последните години обстановката да не е била напрегната. 2011 година станах кмет за първи път. 2013 година имаше предсрочни избори, 2014 – също, 2015 г. имаше местни избори, 2016 – избори, 2017 пак избори. Само през 2018 май нямаше избори:). Стана ми смешно в интервю за БТВ, когато ме попитаха защо преди избори винаги се събаряли ромски незаконни постройки – ами кога, то непрекъснато има избори… Попитах даже помнят ли коя е годината, в която нямаше избори, не успяхя да се сетят.
Просто времената в България са такива. Явно борбата за власт стана основа на всичко, а това никак не е хубаво. Знаете, винаги съм смятал, че докато в България страстите не се поуспокоят в полза на разума, разумните решения няма да са достатъчно много. Те все са под знака на избори, все се чака нещо да мине, нещо да дойде…, че тогава да тръгнем напред. За съжаление и догодина прогнозирам трудни политически дни. Следващото Народно събрание ще е вероятно още по-разнородно, доста партии ще са, без водещ и лидиращ политически субект. За всички нас и за работата ни това означава, че решения за каквото и да било, ще се вземат много трудно. Когато трудно се вземат решения, се върви много, много бавно напред. Това ме притеснява – нестабилността, генерирана ежегодно, а основният ни проблем е, че вървим бавно напред, макар и във вярна посока.
– Защо е толкова голяма липсата на разумните доводи в българската политика като цяло – при всички политически субекти. Защо българските политици след влизането ни в ЕС и НАТО не успяват да предложат каквато и да е визия за бъдеще, мислейки в хоризонт година за година, от избори за избори?
– Защото политиката в България е на много ниско ниво. Постоянната „дъвка“, че и единствена е постоянната злоупотреба с имена. Нарочва се някое име и всички започват кампания против него. Някой непрекъснато се опитва да се качи на вълната на омразата и така да додрапа до властта. От години не съм виждал някоя политическа партия да представи истинска, сериозна цялостна програма за управлени: тези правят това, ние ще направим това, правят го по този начин, ние ще го направим по друг – ето такъв начин. Няма! А това е единствения начин хората да гласуват за програма и тя да започне да се изпълнява. Не. По избори непрекъснато се говори за личности и то с оплюване. Вижте кой политик колко пъти употребява името на опонента си.
Помните, че аз по време на предизборната си кампания не съм казал нито дума за опонента си. Какъв е той и има ли слаби страни, мен не ме засяга – всички имаме и слаби страни. Мен ме интересува аз какво ще предложа на хората. Отивам при тях с моята програма и ако им хареса – гласуват за мен. Ако не им хареса казват: „ти няма да управляваш“. Толкова е просто и максимално чисто и ясно. Това е начинът, защото ако са гласували за твоята програма си знаеш работата и си я изпълняваш.
Защото като се качиш до властта по гърба на омразата към някой – какво правиш още първия ден след това? Добре, опонента ти вече не премиер ли, министър ли… каквото е. Ами сега? Неизбежно е да се зачудиш какво ще те изкачва теб, след като до вчера те е изкачвала омразата. Като нямаш програма, като нямаш идеи, или имаш само една-две, като нямаш екип какво правиш? Ами ще си платиш неизбежно цената, но проблемът с политиката и политиците е, че ще плаща тази цена цялата държава, че това е проблем за цялата държава.
Нека политиците да се съсреодоточат – тези, които ще участват на избори. Не да пускат лайфчета и да оплюват опонента (това е лесно, особено в опозиция). Да поработят и да представят цялостна програма. Да излязат и конкретно да обяснят във всяка една сфера какво различно и ново предлагат. Така е честно, а по-важното е, че единствено това е прагматичното и полезното.
– Още повече, че ангели в политиката и не само у нас, а навсякъде по света, няма. Политиката е особена игра и се играе от хора, способни да направят компромиси, понякога големи компромиси дори със самите себе си…
– Така е, политиката неизбежно иска компромиси. Не можеш да я правиш сам – затова казвам, че спекулацията с имена е безсмислена – никой сам не е създал държавнически проблем. Компромисите се налагат, налага се смяна на позиции непрекъснато.
– Освен във вътрешнополитическа сага, озовахме ли се и в геополитическа?
– Както вече казах, политиката у нас е на много ниско ниво. Ако беше на по-високо ниво, това нямаше да има значение, или поне щеше да има по-малко значение. Елементаризирането на всичко у нас е страшното. За съжаление кризата за добри кадри не удря само бизнеса – удря всички сфери, включително, че и най-много политиката.
