В любопитно видео от образователния YouTube канал TED-Ed разказват кога за първи път е диагностицирана носталгията и как възприятията за нея са се променили през годините.
В края на 17 век студентът по медицина Йохан Хофер забелязал странно заболяване сред швейцарските наемни войници, служещи в чужбина. Симптомите му включващи умора, безсъние, неравномерно сърцебиене, лошо храносмилане и треска, били толкова силни, че войниците често трябвало да бъдат демобилизирани. Както Хофер открил, причината не била някакво физично смущение, а силна тъга по родината. Той нарекъл това състояние носталгия. Думата произлиза от гръцките nostos (завръщане у дома) и algos (болка или копнеж).
В началото носталгията била смятана за специфично швейцарско страдание. Но с нарастването на миграцията по света, била забелязана в много групи. Оказало се, че всеки, разделен с родното си място за дълго време, бил предразположен към носталгия.
В началото на 20 век на нея не се гледало като на неврологично заболяване, а като психично състояние близко до депресията. Психолозите по това време вярвали, че тя представлява трудност да се откъснеш от детството или дори желание да се завърнеш до ембрионалното си състояние.
Но в следващите десетилетия разбирането на носталгията се променило по два важни начина. Нейното значение се разширило от знак за липса на дома до всеобщ копнеж по миналото. И вместо за ужасно заболяване започнала да се приема за трогателно и приятно преживяване. Въпреки че е сложно емоционално състояние, което може да включва чувства на загуба и тъга, носталгията обичайно не води до негативно настроение. Напротив, споменът за лични смислени и хубави преживявания, може да увеличи психологическото благосъстояние.
Изследванията показват, че при хората носталгията може да увеличи усещания като самочувствие и социална принадлежност, да окуражи психологическия растеж и дори да ги направи по-великодушни. Така че вместо да е причина за психически стрес, носталгията може да е възстановителен начин да се справим с него. Съблазнително е да мислим за нея като знак, че сме приклещени в миналото, но това не е начинът, по който носталгията работи. Вместо това, тя ни помага да си спомним, че животът ни може да е смислен и ценен, помагайки ни да намерим увереността и мотивацията да се изправим пред предизвикателствата на бъдещето.
Източник: www.economy.bg
