Известна е основната максима на свободата на словото: „Аз може да не съм съгласен с твоето мнение, но съм готов да умра за правото ти да го кажеш“.
По-разширената формула, обаче, третира също как и какво казваш, изключвайки от правата възможността да подбуждаш към престъпления и насилие. Защото свободата на словото е подчинена на основополагащия демократичните общества принцип: „Личната свобода е гарантирана до границата, в която нарушава правата и свободата на другите“. Още преди векове е формулирано простичкото: „Не прави на другите това, което не искаш да се случи на теб“.
Та да попитам г-н Волгин – иска ли му се някой да запали и унищожи придобивките, за които е работил (като крана на фирма-изпълнител, вършеща си работата)? Иска ли той, или близките му да бъдат атакувани с камъни и бутилки със запалителна смес, за да бъдат пребити или обгорени като онези 180 души в Хамбург, които просто са си вършели работата, охранявайки международна среща? И ако някак не му се ще да приеме за себе си и близките си тези варианти, как да тълкуваме недвусмислено написаните му думи: „Напълно одобрявам повреждането на крана, който трябваше да демонтира паметника при НДК. Това е легитимен акт на съпротива срещу престъпните действия на властите в София . Одобрявам и радикалните действия на протестиращите в Хамбург. Легитимна съпротива срещу капиталистическата система…“.
Къде по-точно в света, освен в „Ислямска държава“ днес такова одобрение би стояло приемливо? Или пък да се върнем към методите на борците български срещу капитализма – най-запомнящият се е взривяването на „Света Неделя“ от комунистите на 16 април 1926 година, когато са убити 134 невинни, ранени са над 500, като част от тях умират по-късно от раните? Тогава и сред практикуващи пролетарския терор, призивът на Волгин: “ Колкото повече такива действия, толкова по-голям шанс за разбиване на статуквото“, си е направо на място. И по-късно пак би бил за изпълнителите на директивата на СССР за износ на болшевишки революции и за реализатори на този износ от типа на Че Гевара.
Само че Петър Волгин е публична фигура – БНР му е позволило да е такава. Публична фигура, живееща в 21 век, в държава – част от Европа, а не от Евразия, за щастие. И одобрението за насилие – от когото и да било върху когото и да било, да не говорим за призив към насилие, е наказуем. В случая е прав Емил Кошлуков, че не е работа на СЕМ или на ръководството на Радиото да гледат казуса, освен за да се освободят от публично уронваща престижа на медията личност. Работа е на Прокуратурата. Публичните личности трябва да носят пълна и по-голяма отговорност за думите и призивите си към разруха и насилие от останалите хора, защото имат механизмите и инструментите да ги популяризират, да въздействат върху големи групи (особено лесно податливи на това маргинали), да ги превръщат в идеология – задължително мракобесна, след като толерира саморазправа и терор.
„В момента обществото трябва да реши дали психодесни талибани ще го управляват или ще живее по законите на либералния шериат, което значи, че право да изразяват позиция имат само десни и крайнодесни, дали ще живее в общество, където на когото не му хареса паметник, може да го разруши, или ще живее в общество, където всеки има право да си каже мнението“ – казва Петър Волгин днес. Очевидно за него левите талибани са по-добри от десните такива, а левия терор е приемлив, а десният не.
Ами не, г-н Волгин! Талибаните са си талибани. Насилниците са насилници! Терористите са терористи, без значение от коя държава са, или от коя страна на идеологията са застанали. И са престъпници срещу човечеството до един. Пропагандаторите на деянията им и сподвижниците – също. Идеология, делегираща някому или на себе си правото да поиска смъртта дори на един невинен човек, е престъпление, идеология на дегенерати, връщаща човечеството към дивачеството.
Да, г-н Волгин! Можете да кажете, че на Вас паметникът пред НДК, който дори по времето на соц-а бе пример за тотална безвкусица и кич, Ви харесва. Можете да кажете и това, че решенията на Г20 не Ви допадат. Дори може да разкажете защо. За пропагандата на насилие, обаче, ако сме наистина нормална държава, трябва да си носите отговорността.
