Здравец се къса за здраве

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 6, 1990 г.
Реплика
ЗДРАВЕЦ СЕ КЪСА ЗА ЗДРАВЕ
Нахвърлени мисли по повод бележката в бр. 39 на в. „Септември” „Да пазим природата не само на думи”
-Здравче – венче, цвете миризливче,

берат ли те моми и невести?
А здравче им лено отговаря:
-Нека ме берат моми и невести –

корен ми под соканов камик,

ха ми дойде пролет на Гергьовден,

тога азе па си се развием,

умиришем горица зелена

и кой мине, все ще ме откине

да си вие тия венци вити!
Така се пее в народната песен, съхранила българския дух и българската традиция. Здравец се къса на здраве. А когато откъснем повече стръка от това целогодишно зелено растение, то е, защото на повече хора бихме искали да „дарим” здраве и настроение. И може би точно защото здравето е дар и няма цена, здравецът е едно от малкото цветя, които все още не са се появили на пазара. А природата така го е създала, че колкото повече го берем, повече никне. Щастливци са тези, които все още си имат дворове, т.е. имат си и „свой” здравец. И ние, живеещите в кооперацията на ул. „Неделчо Николов” 92, си имахме двой – циментирана детска площадка и градинска част, в която имаше и плодни дръвчето, и борче, и рози, и здравец… От доста години, обаче, си нямаме зелено пространство, защото почти доброволно се отказахме от него в името на голямата цел – зелено петно в центъра на града – свеж полъх за всички граждани и гости на Стара Загора. Замечтани в социалистическото „утре”, ние продължаваме да съжителстваме с една зееща от години под прозорците ни „работна” площадка. А когато ни домъчнее за здравеца, отиваме в парка „Аязмото”. Неосъзнавайки, че вършим престъпление, господин Контрольор по опазване на обществения ред, случвало ни се е да си откъснем няколко листца. Стискайки ги между пръстите си, ние сме се разхождали из асфалтираните алеи на парка с радостта за повече здраве и сполука. Запазила съм спомен и за много други грейнали лица, заровили взор в букетчета от кокичета, от минзухар, от теменужки… Колко грешни сме ние, хората, колко сме грешнии… Да, господа свидетели на „престъплението” на госпожа Лангазова, много сме грешниците. Имайки предвид педантичната точност, с която сте изброили набраните от въпросната гражданка стръкове здравец, аз мога да съдя за вашата активна гражданска позиция. Тогава бих искала да ви запитам как реагирате и как бихте квалифицирали обичайни явления като прекършени клонки и клони, изпочупени пейки и осветителни тела, оставени на доизживяване детски площадки и шадравани? Кажете ми още как да излекувам страха си да се разхождам по здрач из „Аязмото?…
Благодаря на уважаемата редакция на в. „Септември” (макар че бих искала да направя това поименно, но просто материалът не е подписан) за важността и актуалността на разгледаните от нея проблеми. В първото едва ли някой се съмнява, но второто бих искала да поясня. В днешния предизборен период, може би, не е чак толкова абсурдно темата за едно непретенциозно цвете като здравеца да се използува за разпалване на политическите страсти. Чудя се само защо, подчертавайки принадлежността на госпожа Лангазова към сдружението „Екогласност”, сте пропуснали да отбележите партийната принадлежност на наблюдателите на нейното „деяние”. Така поне бихте позаличили неприятните асоциации, останали от кадрите за личните вили на бивши и настоящи, отговорни за съдбините на България, люде и бихте вдъхнали малко увереност в разколебаните избирателски сърца.
Ех, господа, престанете да прикривате задните си мисли зад тюлени перденца, защото те са толкова изтънели с времето, че са станали грозно прозрачни.
Завършвам с вярата, че поне природата е за всички ни! Но нека всяко докосване до нея пречиства душите ни.
Андреана ИВАНОВА
безпартийна
П.П. Останах приятно изненадана, че журналистът Х. от в. „Септември” назовава парка с познатото му за старозагорци име „Аязмото”, а не парк „Ленин”. Това отдавам на откритата му гражданска позиция, а не на неудобство до името на Ленин да запише „Залата на смеха”.