ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
ЦЪФТЯТ ДЪРВЕТАТА
Цъфтят дърветата, цъфтят
в градината, за кой ли път
светлеят клоните в безбрежност,
дали с онази плаха нежност
там двама влюбени ще спрат –
да се целунат пожелали.
Дали ще спрат, дали.
Едва ли.
Цъфтят дърветата, цъфтят,
познат е пътят – този път
до тайната ни продължава.
Тъй както влизахме тогава
в градината, сред вишнев цвят –
души, тела в едно събрали,
дали ще влезем пак.
Едва ли.
Цъфтят дърветата, цъфтят…
Из „Птици в нощта“: Тодор ТОЛЕВ
МОЯТ СВЯТ
„ Нямам доспехи ковани,
с броня не съм защитена…“
Станка Пенчева
Европа,
ти имаш Да Винчи, Сервантес,
артисти прославени и музиканти,
ти имаш Бъкингам, ти имаш и Лувъра,
но твоята чувственост знае ли, чува ли
протяжната песен, побратима с вятъра,
която пронизва до дъно душата,
замрежва очите, премаля сърцето
отнесла несгодите в небитието.
Пространство и време изчезват, когато
хорото, навито на няколко ката
безспирно се люшка надясно–наляво,
от земната мощ своя устрем набрало.
Над селища сънни, над снежни върхари,
се носят припявките на коледари
и момък, сменил си ликът и окраската
се въплъщава в кукер, скрил се зад маската,
а слънцето – чакано ли, ненадейно ли
се озовава – в китно халище грейнало.
Европа,
с огромни дворци –
моят свят,
побира се в ракла
(кована).
С това съм богат.
КАКВО МИ ДАДОХТЕ, ЖЕНИ
Онази красота и съвършенство
на росна капка,
припламнала върху
пробудените мигли на зората
след паднал дъжд,
предчувствието за цъфтеж
на свежа гранка
в гора от люляк,
усмивка –
с блясък бисерен,
целувка
с дъх на отлежало вино –
свето причастие за влюбени,
безпаметно опиянение
от допир до моминска гръд,
до алабастровата гладкост
на бедрата стройни,
прегръдка, при която
тъй се разтопяваш,
че ставаш дух безплътен,
звук от арфа,
понесъл се в безкрайността.
ЖЕНИ,
от вас получих цялата вселена.
