Снимка: Bloomberg |
Считана за люлка на нови демокрации след падането на Съветския съюз, Източна Европа сега е широко критикувана като инкубатор на реакционен популизъм, особено в Полша и Унгария. Но политическото отстъпление само прави икономическия й прогрес още по-интригуващ, пише за Financial Times Ручир Шарма, главен глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management.
Рядко се случва някоя държава да извърши прехода от бедността към богатството. МВФ следи 195 икономики и определя само 39 като „развити“. Само 18 държави са се присъединили към тази група след края на Втората световна война, като това често става на регионален принцип. Първо беше Южна Европа, включително Гърция и Португалия, след това Източна Азия, водена от Южна Корея и Тайван. Сега горещата точка е Източна Европа.
От последните десет страни, признати за развити, четири са микродържави или територии като Пуерто Рико и Сан Марино. Останалите са бивши комунистически страни от Източна Европа: Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Последната голяма икономика (сред първите 25 в света по БВП), достигнала развит статут, беше Южна Корея през 1997 г., а следващата вероятно ще дойде от Източна Европа.
Въпреки че определението на МВФ за „развита“ икономика включва качеството на институциите и други субективни фактори, тези държави имат доход на глава от населението над 17 хил. долара. Сред малкото, приближаващи този праг, единствената голяма нация е Полша, с доход на глава от населението от над 15 хил. долара. Унгария е крачка напред, с близо 16 хил. долара, а Румъния е с няколко места назад с 13 хил. долара.
Тайната на развитието е постоянният силен растеж. След войната повечето развиващи се държави изостават от средните доходи в развития свят. Дори когато имат добро десетилетие, то обикновено не е последвано от ново такова. Предизвикателството става все по-остро в период на деглобализация, след като търговските и капиталовите потоци се забавят.
На този фон Източна Европа се откроява. През последните три десетилетия Полша расте със средно над 4% годишно без нито една година на отрицателен растеж (преди пандемията). Подобно на други съветски сателити тя напусна блока с високообразована и квалифицирана работна сила, която все още й служи добре.
Днес Източна Европа споделя с Източна Азия един доказан ключ към дългосрочния растеж: промишлената сила. Тъй като може да генерира редовен доход от износ, който може да бъде реинвестиран в нови фабрики и пътища, промишлеността може да се превърне в самоподдържащ се двигател на растежа.
Нито една от 18-те икономики, превърнали се в развити след 1945 г., не е износител на петрол или други суровини, които са склонни да дестабилизират цените и растежа. Четири от тези стопанства са малки туристически или финансови центрове като Макао. Останалите са промишлени икономики, в които производството представлява приблизително от 15 до 25 % от БВП и около 60% или повече от експорта.
Възходящите източноевропейски икономики са в тази група, отчитащи ръст на базата на експортни фабрики в близост до западноевропейските пазари. Много немски автомобили от висок клас се произвеждат в Унгария или Румъния. Полша изнася всичко – от авточасти до видео дисплеи.
Дигиталната икономика сега расте най-бързо в развиващите се стопанства, а Полша е един от лидерите. По дигитални приходи като дял от БВП тя вече е глобална икономика от топ 20. За бизнесмените страната е по-известна с капиталистическа си енергия, генерираща компании от световна класа във финтеха, игрите и други дигитални индустрии, отколкото с консервативната си политика.
Днешната критика към Източна Европа се фокусира върху отстъплението в областта на съдилищата и медиите, но не отчита големия икономически напредък. Подобно на други бивши съветски сателити Полша прокара институционални реформи като условие за присъединяването към ЕС и продължава да извлича ползи от стабилността и субсидиите.
Според изчисления, базирани на данни на Европейската централна банка, между 1989 и 2020 г. шестте бивши комунистически икономики, които наскоро достигнаха статут на развити, са получавали годишни субсидии от ЕС в размер на средно повече от 1% от БВП. Своеобразна награда за отхвърлянето на съветския комунизъм, субсидиите на ЕС текат със сходни темпове към Полша, Унгария и Румъния. Последните прогнози показват, че през следващите пет години субсидиите на ЕС за тези страни ще продължат с годишен темп от около 1% от БВП.
Ако консенсусната прогноза е коректна, доходът на човек в Полша ще надхвърли 17 хил. долара през 2022 г., като вероятно е само въпрос на време да бъде приета в клуба на развитите. Независимо кога ще се случи това, Източна Европа вече се утвърди като региона с най-успешни истории за развитието след източноазиатските икономически чудеса.
