Всички имаме страхове и това е нормално – просто сме си такива. Макар да е нещо, което се проявява при всички нас, обаче, редно е да отбележим факта, че много от тези страхове са измислени, т.е. съществуват само в съзнанието ни.
Често близките ни забелязват, че се страхуваме и това е причината да не направим нещо – било да стартираме бизнес, да кандидастваме в университет, да поканим някого на среща и т.н.. Въпреки че за околните е лесно да анализират причината, която ни спира, то нашият мозък (на всички ни) е програмиран така, че да защити егото (самоуважението) ни.
Следователно не можем да признаем пред себе си, че ни е страх, а търсим друга причина – бизнес климата не е подходящ, трябва да оформя идеята си, имам още много да уча, качил съм някое допълнително килце, ще го сваля и тогава ще я/го поканя на среща.
Би следвало да сме надраснали тези неща, все пак отдавна не висим по клоните. Твърде напреднали сме в еволюцията, за да позволим на някакви остарели инстинктивни страхове да ни управляват.
Или не е така?
За себе си съм оформил теория за еволюцията. Простовата, без сериозни емпирични доказателства, без изследване. Все пак вярвам в нея и реших да я споделя.
Макар еволюцията да е създала прекрасните мозъци, с които разполагаме, еволюционното ниво, до което сме достигнали не е достатъчно високо, за да ги управлява.
Това ще реч, че сме твърде умни, за да се страхуваме от нищото. Твърде умни сме, за да ядем вредна храна. Твърде умни сме, за да съществуват телефонните измамници (а и всякакви други). Твърде умни сме, за да смятаме, че ако не успеем в дадено начинание.
Твърде умни сме, но твърде страхливи. Твърде свързани с примитивното у нас, т.е. еволюционното ни ниво не може да изключи връзките с нашите прародители… все още.
И така, колко интелигентен трябва да си, за да си успешен?
Твърдо убеден съм, че интелигентността няма почти нищо общо с успеха. Говоря за академичната интелигентност. Казвам почти нищо общо, и за това си има причина. В България университетите всяка година бълват стотици, ако не и хиляди икономисти и юристи.
Тези две специалности са едни от най–реномираните, в същото време, от тях има и най–много безработни висшисти. Изобщо не твърдя, че всички, завършили право или икономика и останали без работа са ниско интелигентни… поне не академично.
Социална интелигентност
Съществуват няколко вида интелигентност, сред които все по–известна сред обществото става социалната интелигентност. Тя е свързана с емоционалната интелигентност и сама обяснява себе си, чрез наименованието си. Това е способността ни да разбираме хората около нас, техните мотиви, настроения, страхове, притеснения, изблици, действия.
За да си успешен далеч по – важно е да си социално интелигентен, от колкото начетен, но неспособен да комуникира. Комбинацията от двете, разбира се, е идеалният вариант.
Социалната интелигентност ни дава възможността да разбираме и себе си, ако сме достатъчно смели да се „погледнем в огледалото“. Следователно ще знаем от какво ни е страх, защо ни е страх и резонен ли е страхът ни, а после да го заличим и да продължим напред.
Подчертавам, че не виждам нищо лошо в академичната интелигентност, аз съм самият обожавам да чета. От друга страна, обаче, твърде много хора трупат знания, които колкото и да си фантазират, че ще съм им необходими, нямат намерение да използват.
Причините са в онова демонче, което ни шушне на рамото и казва „Няма да успееш!“. С написаното горе опитвам да ви покажа къде точно на рамото ви стои то. Каква е причината да е там, а как да се отървете от него, можете да прочетете в предишната ми статия – Тайната на успеха.
И така, не спирайте да се образовате, да надграждате онова, което сте, но не позволявайте на четенето да възспре действията ви. Винаги движете напред, дори когато гласчето повтаря „не си готов“, „ще се изложиш“, „ще фалираш“.
Правете обмислени, но смели стъпки! Каквото и да се случва не спирайте! Ние очакваме страхотното предложение, което предпазливо криете в безграничният свят на фантазията!
Успехът ви чака, грабнете го!
Източник – http://smartmoney.bg/
