Импулси, които даде стилът „Баухаус“ преди 100 години* представя на читателите на ЗАРАТА посолството на Германия у нас. Преди 100 години дизайнерът -архитект Валтер Гропиус влиза в историята със създадения от него стил
Който в наши дни иска да внесе духа на „Баухаус“ у дома си, поставя например в хола сферична лампа. Отгоре сферично стъкло, а отдолу метална стойка. Лампата Wagenfeld е един от примерите за дизайн в стил „Баухаус“, също както и столът със s-образна метална тръбна конструкция. С основаването на Школата по изкуства и дизайн преди 100 години архитектът Валтер Гропиус влиза в историята.
Напоследък отново много се чува и чете за това: в сряда (16 януари) в Берлинската академия на изкуствата е откриването на юбилейната година, на
което ще присъства и Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер.
Но какво всъщност е „Баухаус“?
Когато през 1919 г. Гропиус създава държавната школа Staatliches Bauhaus във Ваймар, хората тъкмо се преживели Първата световна война, а Германия прави първия си опит за налагане на демокрация, която ще трае твърде кратко. Новото висше училище по изкуства в Тюрингия трябва да свърже занаятите, архитектурата, изкуствата и живота – нещо като опитна лаборатория за едно ново, по-хуманно оформяне на обществото. С течение на времето преподаватели като Lyonel Feininger, Paul Klee, Wassily Kandinsky и László Moholy-Nagy я превръщат в сборен пункт на авангарда. „Школата естествено иска да обучава и архитекти“, казва архитектът Oswalt. Идеята обаче била да се внесе промяна в ежедневието и обществото. „Това е нещо, което се свързва много силно с „Баухаус“, а именно очакването, че архитектът ще въздейства върху обществото и ще допринесе за подобряване на света на ежедневието.“
През 1923 г. се появява слоганът „Kunst und Technik – eine neue Einheit“ („Изкуство и техника – едно ново единство“). Той от своя страна също дава израз
на визията за един „технически и художествен елит“, за една „експертокрация“, казва Oswalt. Наистина ли групата създава дизайн за ежедневието за широката публика? “Творците от „Баухаус“ действително са се опитвали в сътрудничество с индустрията да произвеждат изделията серийно и да ги предоставят на една широка общественост“, обяснява кураторката Nina Wiedemeyer, която планира юбилейна изложба за Bauhaus-Archiv Berlin. Но според нея не трябвало да се мери с днешните мащаби. „Найизвестните за нас днес „икони“ на „Баухаус“, като столът със s-образна метална тръбна конструкция на Breuer или лампата на Wagenfeld и тогава са били доста скъпи“, обяснява Wiedemeyer. „Причината е била естествено скъпият материал, който се е
преработвал, малкият тираж и ръчната изработка. Не е имало масово индустриално производство.“
Но според нея много неща продължават да въздействат. „Самият факт, че идеите на „Баухаус“ имат въздействие и до днес и вдъхновяват толкова много дизайнери по света, все пак показва, че е спазено обещанието да се създава дизайн за ежедневието и за широк кръг хора“, пише тя.
По-късно имало и бестселър – тапетите. Това обяснява и архитект Oswalt.
Вторият директор на висшето училище „Баухаус“ Hannes Meyer преследвал целта „Volksbedarf statt Luxusbedarf“ (Артикули за широко потребление вместо
луксозни изделия). Тапетите се произвеждали в големи количества. „Все още не е Ikea, но малко преди нея.“
Архитектите също мислят по нов начин, пример за който е селището в района „Тьортен“ в Десау (Siedlung Dessau-Törten) или т.нар. къща – модел във Ваймар
(Weimarer Musterhaus) «Am Horn». ЮНЕСКО причислява местата в стил „Баухаус“ във Ваймар, Десау и Бернау към Световното културно наследство:
„Постройките се основават на принципа на функционалността, формата на сградата отказва да следва традиционните, исторически символи на
репрезентативност.“
В течение на годините школата „Bauhaus“ под политически натиск се мести на няколко пъти – от Ваймар в Десау, после в Берлин. Там през 1933 г. полицията
претърсва сградата, арестувани са студенти. През юли школата „Баухас“ се разпуска. По-късно нацистите определят произведения на няколко творци като „упадъчно изкуство“. Много творци заминават за чужбина.
Днес „Баухаус“ се открива и в Чикаго или в „Белия град“ на Тел Авив. „Баухаус“ бил може би „най-значимият германски културен експорт в света през 20 век“, казва специалистът по история на архитектурата Winfried Nerdinger пред германското радио „Deutschlandfunk“. Но напоследък отново има дебати, защото фондацията „Bauhaus Dessau“ е отказала концерт на лявата пънк-група Feine Sahne Fischfilet. Директорката Claudia Perren се опасявала от демонстрации пред вратите, след като десни групировки протестирали срещу концерта. Фондацията обяснила, че школата като обект на ЮНЕСКО не бивало да се превръща в място за политическа агитация и агресия. Голям брой културни дейци критикуват отказа. „Bauhaus е и е било политическо място“, подчертава Jaeggi, директор на Bauhaus-Archiv.
По случай юбилея е планирана богата програма. Три нови музея се създават във Ваймар, Десау и Берлин, като за целта държавата е отпуснала 52 милиона евро. Светлина следва да бъде хвърлена и върху въздействието на „Баухаус“ върху танца, театъра, филмите и киното. В рамките на един „Grand Tour der Moderne“ (Гранд тур на модерното изкуство) феновете ще могат да опознаят 100 места.
Пътеводителят „Lonely Planet“ препоръчва Германия като дестинация, планирани са и TV сериал и телевизионен филм.
Кураторката Wiedemeyer в момента вижда като проблем, че много неща от модерното изкуство автоматично се отъждествяват с „Баухаус“. „Защото хората
междувременно мислят, че къща с плосък покрив вече е „Баухаус““. По този начин много хора правели реклама.
Това споделя и Oswalt, който по-рано е бил директор на школата „Баухаус“ в Десау, но договорът му не бил продължен. Днес често се възкресявал един мит.
„Винаги се цитират едни и същи продукти.“ Интересното в стила „Баухаус“ били обаче търсенето и противоречивото, както и провалите и кризите.
Много обекти били лайфстайл продукти и са запазени и до днес. При лампата Wagenfeld имало ирония: В началото се опитвали да я продават като нощна или настолна лампа. „Тя обаче изобщо не функционира така.“ Лампата не била съвсем подходяща за четене, създавала дифузна светлина. „Но въпреки това имало нужда от такава“, казва Освалд. „По някакъв начин тя е светеща марка: „Аз съм „Баухаус“. Аз съм модерна скулптура“.“
