Майката на хвърления от мост Дариел в интервю пред „24 часа“: Чувствам се виновна, че не взех най-ценното си
Бащата, който уби 4-годишния си син Дариел като го хвърли от мост край Габрово и заплаши да скочи след него, преди дни разлепил снимки по спирките в Габрово, за да издирва майката на детето – Поля Христова. Тя го напуснала и се покрила, а той започнал да я търси с обяви, на които сложил снимка на жената и детето и послание “Обичам те, мамо!”.
Днес Поля Христова говори пред журналисти.
– Г-жо Христова, съболезнования, какво искате да кажете на бащата – убиец?
– Просто детето ми го няма, той го уби, хвърли го от моста. Това е вече факт. Просто този човек не искам да излезе от затвора. Не искам да го виждам ни жив, ни умрял.
– Страхувате ли се от него?
– Да, много.
– Колко често ви биеше?
– Всеки божи ден. Един два пъти ме е вкарвал в болница. Единия път имах счупено ребро, а втория – цялостен срив на тялото. Влачех се по земята.
– Защо не се оплакахте?
-От страх, защото ме заплашваше, че ще ме направи труп.
– Наркотици приемаше ли?
– Вече е факт, че е вземал. В полицията ми казаха. Аз не съм подозирала такова нещо. Той е и пласирал.
– Кога усетихте промяна в поведението му?
– Още откакто излезе от затвора през 2017 г. и се роди детето. Лежа за промушване на двама души с нож. Той явно е бил тормозен ли, малтретиран ли там- не знам. Но за това аз нямам никаква вина. Аз му казвах да не ходи, да не се занимава с тези хора. Наръгал двама цигани и те си търсят правата. Води се едно дело и той влиза за 1.4 г. За добро поведение излезе след 8 месеца.
– Как оставихте детето при него, когато избягахте?
– Мислех да го взема чрез институциите, но той ме заплаши, че ако ни намери ще убие и мене, и детето. Въпреки това не съм очаквала, че може да посегне на детето.
– А той с детето как се отнасяше, него биеше ли го?
– Да, малтретираше го. Беше син по дупето. От „Закрила на детето“ идваха в детската градина.
Беше предупреден да не го прави. Случи се миналия август. Тогава от детската градина видели сините и сигнализирали. Направо не знам тези две седмици, когато аз избягах, какво го е правил. Не искам и да си го мисля. Той е пълен изрод. Пълен убиец! Не искам да го виждам. Да гние в затвора и да умре там. Това искам аз, да го линчуват.
– Какво ще правите оттук нататък?
– Започвам нов живот. Задвижвам делото за детето. Ще държа до последно да се разбере какво се случи. Ако той го е направил, няма да излезе от затвора, осъден е вече.
– Чувствате ли се виновна, че не сте подали сигнал за тормоза?
– Да, чувствам се виновна. Чувствам се виновна, че не взех най-ценното нещо – детето си. Но от страх не го направих, защото знам какво ще следва. Той каза, че ще ме убие – мен, детето, а след това и него. Обаче той на себе си няма да посегне. Той не е способен на това да си посегне. Нека да страдат другите хора около него. Той последните месеци нито ми е внасял пари в къщи, аз бях мъжа в семейството. Малтретираше ме, риташе ме, биеше ме. От главата до долу бях обляна в кръв. Какво повече да говоря за тоя човек.
– Какво искате да кажете на всички жени, които са жертви и се страхуват да сигнализират?
– Да не ги е страх и да дават сигнали. Аз затова се укорявам. В момента съм силна, защото аз успях да победя един човек, но той ме съсипа. Уби детето ми.
-Какво се случи преди 10 дни, което преля чашата?
– Отново ме преби. Той не спира да ме удря, не спира да ме тормози сексуално по цели нощи. По време на секс ме бие. Удря ме с юмрук в главата. За мен това беше ад. Идва уикенда – ад, защото тогава съм вкъщи и трябва да съм с него.
-Къде се запознахте с Дилян?
-В една фирма, видях го, харесахме се. В началото аз имах силни чувства, обичах го, но сега чувствам омраза, ненавист. Ако го видя, може и да му посегна аз, с юмрук в главата. Той както ми нанасяше удари. След това, което причини на собственото ми дете, на което съм му дала живот…
