Тази кула стоя до 1952 г., когато я досъбориха, четем в стар, архивен документ, в който е описана историята на казанлъшкото село Ръжена. Приличала е на каменните албански къщи, но ги превишавала по изящество и размери.
Тя е строена през кърджалийско време по искане на централната турска власт от бея, местният феодал на богатите имоти в района. Зидана е от обикновени речни камъни, докарани от Мъглижката река, с вар и дебели дъбови греди. Кулата била висока около 20 метра и на пет етажа, горе под стряхата с тънък фриз от тухли. В нея имало всичко необходимо за нормално живеене: голяма пещ, дълбок кладенец и водоснабдена с чешми, водата на които била каптирана от средногорския връх „Асара”. По кулата се изкачвали каменни стълби, а горе зеели зловещи мазгали(амбразури) за стрелба.
Историята за старото име на село Ръжена – Хамърсъз
Като господар на кулата се помни Мустафа дели Капуджи от Козлуджа, син на Хаджи Юсеин. Преди него бил друг господар. При кого и точно в коя година е строена кулата – не се знае. В друг архивен документ от 1812 г. пише, че Дели Капуджи зиме живеел в Казанлък, а лете от високите чардаци на кулата наблюдавал в полето работата на раята и пиел люта сливовица. Имотите му се простирали от Ашиклии /Кънчево/, чак до Тулово. Време за золуми и черна робия било тогава. С добро не се помни той. Населението – турско и българско, си поотдъхнало при другия и последен стопанин на кулата – каймакамин на Казанлък по онова време – Караферлият. Той бил от албански произход и оставил дъщеря и син – Мехмед бей, който се изселил в Цариград. В друг документ пък се казва, че Мехмед Караферли е бил съдебен чиновник в Търново, дошъл по служба в Казанлък, харесал си мома от рода на Кьор Юсуф, оженил се и останал да живее в . От този брак му се родили три деца – две момичета и едно момче, но момчето умряло, а момичетата Адавие и Хидаети наследили чифлика с кулата. Та последвалите владетели на чифлика били потомци на Караферлията по женска линия.
До Освобождението било запазено всичко от кулата, но българите се нуждаели от материали за строеж, взимали от градежа ѝ, а тя почнала да се събаря.
След Освобождението част от имотите на бея биват закупени от розопроизводителя Папазоглу, който дълго време използвал труда на бедния народ, а пък напоследък всички тези имущества стават собственост на държавата.
За съжаление мощта на тази кула остава завинаги зарината в земята.
Текстът на документа е предоставен на ЗАРАТА от Мартин Георгиев, деятел в НЧ „Светлина-1928“ в Ръжена. А снимката е на картината на Ганю Койчев.
