Мария Белова на среща със зърнопроизводители, розопроизводители, фермери… в Стара Загора

Днес, в заседателната зала на хотел „Ефир“ в Стара Загора председателят на Комисията по земеделие и храни Мария Белова се срещна с представители на различните браншове в селското стопанство в региона

Поводът за срещата бяха новоприетите Закон за розопроизводството и розопреработването, Законът за ветеринарно-медицинската дейност и др. Бе засегната темата за опита на определени кръгове да представят законоположенията за „белите петна“ като опит да бъдат ограбени дребните собственици на земя. Всъщност става въпрос за хора, които не са си потърсили нивите и те стоят необработени. Промяната в закона регламентира възможността арендаторите на земя да обработват тези „бели петна“, а рентата, която се полага на собствениците да бъде оставяна в кметствата. В никакъв момент не се предвижда възможност за придобиване на тези земи, но действително е абсолютно безхаберие те стоят запустели.

Проблем за много от частните ветеринари се оказва промяната в Закона за тяхната дейност, изискващ носене на отговорност за всички животни в даден регион. Фермерите се оплакаха, че насочените към ветеринарната дейност субсидии се усвояват по един много странен начин – ветеринарите не се отзовават на спешни повиквания, а искат да разпределят тези 23 млн. лв. изпълнявайки само имунопрофилактика. Идеята е да се върне статута участъков ветеринарен лекар, който да е наясно със състоянието на всяко животно в района си – не само тези в големите ферми, но и в задните дворове. „Защото проспахме чумата по свинете, а и други болести, а именно болестите по животните са и ще бъдат един от най-сериозните проблеми и в бъдеще“ – каза г-жа Белова.

Частните ветеринари предпочитат да чипират куче, да прегледат котка… – разходите са минимални, а заплащането е високо, отколкото да прегледат и лекуват крава, или прасе, заявиха фермерите.

Акцент остава Законът за храните, който може да бъде приет едва след редица промени в други закони, за да се осигури реалното изпълнение и контрол на качеството по директивата “ От фермата до масата“. За да е възможно това трябва да бъдат изградени и оторизирани лаборатории на територията на страната в различните региони, каквито в момента няма, напомниха дискутиращите. Бе припомнено и това, че сградата на старата лаборатория в Стара Загора стои неизползвана и безстопанствена в Станционната градина, а в града има университет, разполагащ с кадри, които да обезпечат дейността й.

Народният представител Радостин Танев, инициатор на срещата, предложи на стопаните среща с новото ръководство на Тракийски университет, отворено към съвместна работа с бизнеса, за да бъдат подготвяни квалифицирани кадри, нужни на бранша. Зададе също въпроса дали представителите на селскостопанския бизнес биха подпомогнали откриването на нова специалност, например в ПГ по Механотехника като „Механизация в селското стопанство“ и получи положителен отговор. До този разговор се стигна вследствие на оплакването във всички сектори, че липсва работна ръка, а квалифицирани кадри просто няма на пазара на труда. Зърнопроизводителите се оплакаха, че са инвестирали милиони в техника, която няма кой да кара. Проблемът с кадрите се оказа възлов също за розопроизводителите, овощарите, фермерите…

Що се отнася до поискания Браншови закон, Мария Белова отговори, че такъв е абсолютно необходим, но трябва да бъде поискан от бранша, а не наложен от законодателя. Бизнесът трябва да узрее за идеята, че може да защитава правата си и да се развива само, ако различните му представители спрат разнобоя помежду си. Тя описа среща със зеленчукопроизводители, в която представителите са се карали помежду си кой каква субсидия заслужава, вместо да се „карат“ с нея, отстоявайки общи права, а това не води до никъде, защото няма как да се намери общ език с 9-10 асоциации в бранш – примерно в розопроизводството и да се направят адекватни закони и правила.

Според г-жа Белова, срещите по места са най-добрият вариант да бъдат чути реалните проблеми на производители и преработватели на селскостопанска продукция и те ще продължат, защото са реален коректив, нужен за изработване на адекватен Закон за селското стопанство.