Митрополит Киприан: Болестта не трябва да всява страх и паника, а да ни подтикне към единения в действията си срещу нея и като граждани, и като вярващи хора
Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната, Старозагорска Св.Митрополия съобщава, че няма да се отменят предвидените по програма Пасхални богослужения. Всички храмове ще бъдат отворени и ще се извършат определените за светата Четиридесетница служби и молитвени последования.
НВП Киприан:
Светата Църква е определила в определени периоди на годината време за пост. Всяка седмица в сряда и петък, християните постят, за да си припомнят предаването и разпятието на Иисуса Христа. Многодневните пости са четири.Всеки от тях подготвя душите на вярващите за духовно посрещане на големите християнски празници. Най-продължителният от тях е Великият пост, който е преди Христово Възкресение, Петровият пост преди празника на светите апостоли Петър и Павел, Богородичният завършва с празника Успение Богородично, а Рождественският пост подготвя вярващите за честване на Рождество Христово. Постът е средство,а не цел. Чрез него ние се борим със собствените си страсти и греховни привички. Учим се да обуздаваме тялото си, но не само това. Чрез поста ние се вглеждаме в себе си, в духовното си сърце, там, където е люлката на душата ни.
Към духовния пост трябва да бъде насочен стремежът ни. Това, че приемаме определен вид храна е само началото. Важен е осъзнатият момент, когато започваме да се борим с порочните си мисли, желания и действия. Чрез тази вътрешна борба, ние очистваме сърцата си. Неслучайно са толкова близки думите на Екзюпери, които ни напомнят, че най-същественото е невидимо за очите, то се вижда само със сърцето.
Молитвата е особено интензивна по време на поста. Православната църква ежедневно, сутрин и вечер, се моли за спасението на всички души и за хората, които с вяра, благоговения и страх Божи влизат в светите храмове. Енорийските свещеници, заедно с молещите се в енорийските храмове, са като едно духовно сърце, което страда за болките на своите братя и сестри, за страданията на народа ни , за сбъдването на личните и обществени въжделения.
Сега, във време на увеличаване на заболелите от корона- вирус, Църквата добавя допълнителни прошения към Господа, да изцери смъртоностната болест, която е обхванала човечеството и да спре пагубната заплаха.
Моят призив е да обединим душите си в обща молитва. Именно тогава Бог ни чува и милва най-бързо. Родната ни история познава много тежки моменти, когато Господ ни е помагал след усърдна и обединена молитва.
Болестта не трябва да всява страх и паника, а да ни подтикне към единения в действията си срещу нея и като граждани, и като вярващи хора, носещи в себе си надежда в молитвата си към Бога, за Когото няма нищо невъзможно. Не болестта е тази, от която трябва да се страхуваме, а греха. Когато се борим с него и носим в себе си вяра и любов към ближния, Божията благодат ни осенява, опазва и пречиства. Не отбягването на докосване и целуване на светите икони, а стремежът и усилията сърцата ни да не докосват злобата и целуват неправдата, ще ни предпазят от заболяване на душите и телата ни.
Нека всички да усилим своите молитви, защото Бог е готов да ни чуе в своята милост и благосклонен, когато сме ръка за ръка, като истински братя и сестри!
