Преди близо година полицай от Враца решава да заеме една позиция, непопулярна сред колегите му в България. Става дума за Петромир Генчев, който публично застана срещу дискриминацията на свои колеги от различни малцинства.
През май тази година той съобщи пред бТВ за своя синдикат на служителите на МВР за равенство и интеграция, който регистрира в края на 2021 г. заедно със свои колеги от МВР Враца, съпричастни с каузата.
Тяхната организация ще се бори срещу дискриминацията по различни признаци сред колегите им, включително и на база сексуална ориентация. Новината се разпространи бързо след участието на Генчев в бТВ и предизвика най-различни реакции в интернет. В коментари под публикувания репортаж на страницата на телевизията присъстват критики и думи като „гейшовци“ и „педерастия“. Атмосферата в работната среда също се е променила.
„Отношението е изключително обтегнато, аз с повечето си колеги не съм се и чувал след самото предаване“, казва той пред Свободна Европа. Други обаче, от цялата страна, започват да го търсят, за да се присъединят към синдиката.
ЛГБТ полицаите в Европа
Това би бил първият синдикат за защита от дискриминация на различни основания в рамките на МВР. Генчев решава да се заеме с инициативата преди година, когато все още не е запознат с други подобни организации в чужбина.
Когато започва да проучва под каква форма може да осъществи идеята си, открива множество организации в други европейски страни. Всяка от тях, казва Генчев, е регистрирана под различна форма съобразно законодателството на съответната страна.
Целта на всички тях обаче е защита на полицаите от дискриминация. Няколко примера са италианската Polis Aperta, шотландската Scottish LGBTI Police Association, германската VelsPol, френската FLAG! и други. Те са обединени от EGPA, Европейската асоциация на LGBTI+ полицаите, част от която е и синдикатът на Генчев.
„Аз съм ходил в Западна Европа, бил съм в държави, където това не е тема на разговор, никой не се интересува. Ти си такъв – добре, чудесно, това е твое разбиране. Хората са много по-толерантни, те са го надживели това“, казва Генчев.
Защита, а не привилегии
По думите на полицая целта на синдиката е да осигури правна защита на колеги, станали жертва на всякаква форма на дискриминация.
„Ние не говорим тук само за един определен тип хора. Тук говорим за всички, които са жертва на дискриминация. Всички, които носят белег, който е описан в закона за защита от дискриминация и всеки, който е дискриминиран под някаква форма“. Сред признаците на дискриминация в МВР по думите на Генчев е и полът.
„Разбира се, че и жените са дискриминирани, 75% от ръководния състав са мъже“, казва той.
Генчев е открито бисексуален, женен, с две деца. Той казва, че не е изпадал в ситуация на дискриминация, в което да се нуждае от правна помощ, но познава колеги, които са.
„Имали са нужда от правна защита и, както се казва, с нашите заплати ние не можем да си позволим най-добрата правна защита. В крайна сметка всички знаят какви са заплатите на полицаите и защо се опъват палатки пред Министерски съвет“, казва той.
Идеята обаче остава неразбрана от аудиторията, тъй като фокусът на новината се измества върху темата за различната сексуалност.
„След самото интервю, което имах при г-жа Цънцарова, много от хората въобще не обърнаха внимание за какво става въпрос, тъй като се спомена думата „бисексуален“, различна сексуална ориентация. Каже ли се това, вече нищо друго няма значение. Хомофобията в България е религия“, казва Генчев.
Неразбиране среща и от страна на някои от полицаите, които проявяват желание да се присъединят към синдиката.
„Лошото е, че много от тях питат „какви ще са ни привилегиите“. Привилегии няма. Ние не се борим за привилегии. Нито ще назначаваме някъде, нито ще се разчистват лични сметки с ръководство“, добавя полицаят.
Аз се надявам хора, които наистина са пострадали от дискриминация, да се престрашат да се свържат с нас.
„Ние не държим всеки да ни е член или да има много хора. Аз се надявам хора, които наистина са пострадали от дискриминация, да се престрашат да се свържат с нас, а не да има много хора като цяло“.
Генчев очаква среща с ръководството на МВР, на която да се обсъдят конкретни предложения за подобряване на работната среда. Той допълва, че държавата трябва да се грижи за всички свои граждани.
„Ние се интересуваме само от масата, защото видиш ли, след няколко години идват избори и на нас ни трябват гласове. В крайна сметка всички сме равни граждани и имаме равни права по конституция“, казва Генчев.
Според него Законът за защита от дискриминация наистина е добре оформен. „Но трябва да ви кажа, че почти нищо от това не се прилага“, добавя той.
Хомофобията сред полицаите
Според Генчев дискриминацията сред полицаите вреди както на колегите им, така и при работата им с пострадали от атаки от омраза.
„Не може той да мрази тези хора откровено, в интернет да си изказва тесногръдото мнение, че едва ли не различните трябва да се избият и да се изгонят от страната, и да очакваме, че ще си свърши работата, когато е пострадал точно такъв човек“, казва Генчев.
Той отдава дискриминацията в МВР „в голяма степен и на комунистическото минало“ на страната. „Знаем как са възпитавани всички тогава“, казва Генчев.
Той самият израства в отворено и подкрепящо семейство. „Никога не са ме възпитавали да мразя някого само заради това, че е еди-какъв си. Аз съм научен да съдя хората по това, което те са като човек, като отношение към мен, към другите хора. Това кой какъв е и какъв му е личният живот най-вече никога не ми е влизало в работата и не съм се интересувал“, казва той.
Въпреки това извън дома си среща много предразсъдъци.
„Ние израстваме в такава среда. И на мен ми е натяквано като малък, в училище, а и навсякъде, тези колко трябва да ги мразим, онези колко трябва да ги мразим. В България това да мразиш е нещо нормално. Мразим бежанци, мразим чужденци, мразим всякакви. Трябва да харесва това, което харесвам аз, трябва да иска това, което искам аз, иначе за мен това не е човек. Всички, които не са „нас“, ги мразим“.
