БУДИТЕЛИ
През 1876 г. американският журналист Джанюариъс Макгахан описва турските зверства в България по време на Априлското въстание.
За да коригира „дивашкия” образ на българите в Англия, той пише в поредната си кореспонденция до „Дейли нюз”:
„Аз бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели също ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички – бедни и богати – се възползват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише.”
Дори и да преувеличава Макгахан, паралелите се налагат сами.
След 140 години в България е трудно да се намери село, в което все още да е оцеляло училище. Нарича се „оптимизиране на училищната мрежа”, а в същината си е част от геноцида над смаляващата се като догаряща свещ българска нация.
Днес в България все повече деца не знаят да четат и да пишат. Навлизаме в епохата на новата неграмотност. И това е резултат от колективната ни безотговорност и слепота, от бездарието на чиновниците и от лицемерието на „грижовните” български политици.
Нацията, събудена някога, бавно заспива.
Честит празник, будители!
Автор: проф. Валери Стефанов в СУ Св. Климент Охридски
