1989 г. е една от най-важните за развитието на света и в частност на Европа в последните няколко века. С Падането на „Желязната завеса“ редица държави в източната част на континента започват първите си стъпки за развитие на демокрациите си, след близо половин век съществуване в комунистически режим на репресии.
През същата година, когато е едва на три, едно дете от Майорка, с помощта на чичо си, започва първите си стъпки в света на един спорт, a 32 години по-късно ще се превърне в абсолютен рекордьор по спечелени най-престижни трофеи.
Разбира се, става въпрос за Рафаел Надал Парера, който в неделя спечели откритото първенство на Австралия по тенис за втори път в кариерата си. Това го превърна в носител на 21 индивидуални титли от турнирите от Големия шлем – нов рекорд в спорта.
На финала на състезанието той надделя над руснака Дмитрий Медведев с 2:6, 6:7, 6:4, 6:4, 7:5 след битка, продължила над 5 часа на централния корт в Мелбърн, носещ името на легендарния Род Лейвър .
„За мен е изумително да бъда тук. Само преди месец и половина не знаех дали ще мога изобщо да играя. Не можете да си представите колко много се борих, за да стигна дотук“, каза Надал след края на срещата.
„Трудно ми е да говоря след 5 часа и половина игра и когато съм загубил. Искам да благодаря на Рафа. Да го гледам как играе е невероятно. След мача го попитах дали е уморен, а той каза, че не е. Нивото му беше безумно високо, а той успя да го вдигне още след втория сет“, каза съперникът му Медведев след края на мача.
Но да се върнем в началото на приключението, в Майорка в края на 80-те.
Надал се ражда в семейство, в което има спортисти от най-високо ниво, но всъщност родителите му не са сред тях. Баща му Себастиян е предприемач и има бизнеси в застрахователния сектор, производството на стъкло и ресторантьорството.
За сметка на това обаче единият му чичо – Мигел Анхел Надал, е национал на Испания и е носил екипа на гранда Барселона и е част от т.нар. „Дрийм тийм“, в който играе Христо Стоичков, а треньор е Йохан Кройф. Той разпалва в малкия Рафаел страст към футбола, която момчето преследва до тийнейджърските си години.
По-важен за развитието на бъдещия шампион обаче се оказва другият му чичо – Тони, бивш професионален тенисист, който вижда в племенника си голям потенциал и решава да се посвети на развитието му. Всичко започва именно през 1989 г.
Темпът, с който Рафа се развива, е впечатляващ и още когато е на 8, той започва да печели турнири за много по-големи от него деца. В тези години Тони Надал прави важно стратегическо решение, което според мнозина специалисти допринася значително за успехите на Рафа. Младокът постепенно започва да използва лявата си ръка за един от двата основни удари в тениса – форхенда.
В тези години следват и други важни решения като това Рафаел да не се мести от Майорка, за да продължи развитието си. Според родителите му, които държат много на това той да не спира с образованието, това може да му повлияе много, а чичо Тони удря по масата и казва, че не смята, че оставането в родното място може да спре развитието на тенисиста. И се оказва прав.
Първите стъпки в професионалния спорт Рафа прави едва на 15. Тогава той се превръща в едва деветия тенисист, който печели професионален мач от световния мъжки тур преди да е навършил 16 години. Изкачването продължава в следващите две години с титли от третата категория турнири в мъжкия тенис.
В този период идва и първата победа в едно противопоставяне, което за мнозина е считано като най-великото в историята на спорта – това с Роджър Федерер.
Големият пробив идва през 2005 г.
Още в началото й Надал достига до 1/8-финалите в Австралия, където губи от Лейтън Хюит, а няколко седмици по-късно се изправя срещу Федерер на финала на турнира от сериите „Мастърс“ в Маями, където отново губи. Много експерти обаче още тогава казват, че този сблъсък изглежда като основният за следващите „няколко“ години в играта. Но дори те не подозират какво ще последва само за няколко месеца, камо ли в следващите близо 2 десетилетия.
След Маями Надал печели „Мастърс“-ите в Монте Карло и Рим, но те се оказват само загрявка за неговата първа голяма победа на „Ролан Гарос“. Тя му носи нови рекорди и го издига до номер 3 в световната тенис ранглиста. Всичко е още по-сладко, защото на полуфинала победата е срещу Федерер.
Следващите 5 години са изпълнени с мачове, които днес се определят като „класики“ в историята на тениса, който пък значително повишава популярността си заради противопоставянето между Федерер и Надал. Много бързо хората се отказват да правят сравненията с двубоите между Бьорн Борг и Джон Макенроу, както и между тези на Пийт Сампрас с Андре Агаси.
Хората свикват да чакат финалите, в които копнеят да гледат изящните удари на Федерер, парирани от невероятната защита на Надал, и с притаен дъх да се наслаждават поредната експлозия от гениалност, в която разиграванията приключват с „Come on” и „Allez” или „Vamos“ („хайде“ на английски, френски и испански). Всички разбират, че това, което гледат никога преди не се е случвало.
В края на тези 5 години, в които Надал печели още 4 титли от Големия шлем, купища „Мастърс“, олимпийско злато и купа „Дейвис“, той за пръв път стъпва на световния връх като номер едно, измествайки Федерер.
За стила на Надал легендата Джими Конърс казва:
Готов си да достигнеш предела и не те е страх, че хората ще видят това
„Той е направен от нещо, от което мисля, че съм правен и аз – да излезеш на корта и от първата точка да даваш всичко, на което си способен до края. Готов си да достигнеш предела и не те е страх, че хората ще видят това“.
Въпреки противопоставянето между Надал и Федерер те винаги запазват уважението един към друг, а самият Надал казва за швейцареца:
„Ако някой казва, че съм по-добър от Роджър, мисля, че този човек не разбира нищо от тенис“.
Точно в тези години в играта започват да се намесват и Новак Джокович и Анди Мъри, които заедно с Федерер и Надал оформят т.нар. „голяма четворка“ в тениса. Тя бързо става абонирана за титлите в почти 100% от турнирите през годината.
Заради изискващият сериозни физически усилия стил контузиите са чест спътник в сезоните на Рафа и той започва да изготвя програмата си по начин, който да му позволява да постига максималното на корта. Въпреки това серия от контузии води до сериозен спад във формата, а от там и класирането му през 2014 и 2015 г.
„През 2014 г. няколко контузии и здравословни проблеми се обединиха, което ме накара да започна 2015 г. със съмнения. Тези съмнения се превърнаха в една тревожност, която дотогава ми беше непозната. Този стрес реално продължи шест-седем месеца“, спомня си Рафа.
През 2017 г., когато изпада извън първите 10, мнозина предричат края на „матадора“ от Майорка. Както става и по-рано, критиците сякаш забравят за кого става въпрос.
Още в началото на годината той достига до финала в Австралия, където, за пръв път губи от Федерер в турнирите от Големия шлем от 2007 г. насам. Следват серия от победи на любимия клей преди спечелването на 10-ата рекордна титла в Париж, а няколко месеца по-късно и завръщането му като номер 1 в света. Всичко става още по-сладко с победа на Откритото първенство на САЩ и общо 16-ата титла от най-престижните турнири.
В края на 2021 г. те вече са 20, колкото имат Джокович и Федерер, но всички залагат, че заради контузиите на другите двама, именно сърбинът ще достигне пръв до заветните 21 трофеи. А ситуацията беше най-добре описана от швейцареца минути след победата на Надал в неделя.
Никога не подценявайте великия шампион
„Само преди няколко месеца се шегувахме, че и двамата сме с патерици. Никога не подценявайте великия шампион“, написа Федерер.
Извън корта Надал е известен със страстта си към футбола, но също и с благотворителните си инициативи. Фондацията му се занимава с помощ за развитието на деца и техните таланти.
През 2019 г. той се ожени за дългогодишната си приятелка Мария Франсиска.
„Когато има някой по-добър от теб, в този момент, единственото, което можеш да направиш, е да потърсиш решение и да почакаш още малко момента си. Аз съм готов да чакам и да се опитам и шест пъти. Ако не стане от шестия път, тогава от седмия. Винаги ще е така. Това е духът на спорта“..
