Ще ми се този път вместо да си говорим отново за политика, да поразсъждаваме върху социалните митове, които форматират ежедневно живота ни (‘ментори, книги, обучения, медийно филтриране на ума), за да го направят него – живота ни, максимално удобен за употреба, но не от самите нас. С други думи – пак за политика ще говорим, но вече надпартийна. Жестоката политика за създаване на „щастливи“ марионетки, с добро дистанционно управление.
Мит 1: Трябва да обичаш най-много себе си
Време, в което основното задължение на индивида е да задоволи пълноценно егото си (виж 90% от т.н. литература за самопознание, формиране на качества за успех и престиж) не дава перспектива за развитие нито на личността, нито на нациите, нито на света. Такова време е полезно само за употребяващите човеци с цел власт – лична власт.
„Обичай най-много себе си“ и „Ти си най-важния в живота си“, замести „Обичай!“.
„Обичай най-много себе си“ и „Ти си най-важния в живота си“, са пътечки, водещи към един и същ път – този на самотата, разочарованието, липсата на хармония и невъзможност за щастие. Осени ли те идеята, че сам си си най-важен, непременно тези, които те обичат проумяват, че няма как да си най-важният за тях, дори да искат това. Без реципрочност, любовта е временно явление. Без истинска любов и подкрепа, ти си лесно управляем, немотивиран да живееш живота си, следователно – обречен да го преотстъпиш без много дърпане, когато някой друг го обсеби.
И обратното е „улица без изход“ – ако се опитваш да живееш, системно пренебрегвайки себе си, околните инстинктивно приемат, че си сигурна част от пейзажа край тях, най-напред свикват с жертвите ти, а след това ги и изискват като нещо полагаемо им се (схема за употреба на лоялните хора). Накрая, както и в горния случай, толкова ти е писнало от собствения ти живот, че можеш да го харижеш на всеки.
Мит 2: Успехът се измерва с пари и власт. Всъщност властта също е пари
Трябва да си успял! Това е вярно, но само ако си успял според собствените си нужди и схващания. А те са различни за всеки човек. Съвременната култура на потребление, обаче, се опитва да натрапва идеята, че си успял, ако си забогатял. Че парите са единственото мерило за успех (защото хармонията, честта, любовта, достойнството… били субективни, имагинерни и непрактични за употреба като измервател).
[ad id=“263680″]
Колко успял е един богат човек на кокаин, с разбити лични отношения и примерно – психични проблеми в следствие на начина на живот? В какво точно е успял? Богатството дори не е признак на ум – освен ако не става въпрос за богатство, придобито заради гениална идея, откритие, научна разработка. В не малка част от случаите е просто признак на обикновена хитрост и повечко бруталност. Цяла система е заета с това да отдалечи ума на хората от възможността в него да покълнат тези въпроси. И виждаме – успешно. Познавам невероятен брой хора, водещи един хармоничен и успял живот, които се страхуват и пред себе си да го признаят за такъв, защото количеството финикийски знаци в него е ограничено. Целта е – всеки да може да бъде купен и убеден, че щом е постигнал финансова мощ, е успял, дори ако е предал и себе си, освен всичко друго.
Мит 3: В живота ти работата стои над семейството. Успехът в работата е истинският, успехът в семейството е подробност
Важната общност в живота ти са колегите. Центъра на живота ти е компанията. Само признанието там и от тях, те прави истински ценен. Огромна част от фирмите и компаниите вече твърде дълго прилагат тази тактика, целяща да обсеби цялото време, всички мисли и дори емоциите на работещите. В повечето случаи тя действа успешно на мъжете и само на част от жените.
Само най-умните, напредичави и стратегически мислищи успеха си в перспектива компании, от няколко години започнаха да прилагат доста по-разумната, човечна и печеливша стратегия, да приобщават към себе си и семействата на кадрите си. Всъщност бяха принудени от новите реалности да променят схемата към: щастлив вкъщи=на добър в работата. Те прозряха, че първата стратегия дава само временен успех – докато човекът се окаже нещастен в личен план и това обезсмисли и труда му, и докато има достатъчно на брой кадри на пазара на труда, за да бъдат заменяни своевременно отпадналите. В цял свят пазарът на труда е празен от гледна точка на качеството, а в информационният свят кадрите са в основата на успеха.
Мит 4: Ти си толкова ценен, колкото на брой хора са те харесали.
Лайк културата днес е някогашното „Какво ще кажат хората?“. Следствието – желанието да се харесваш на всички, или поне на повечето, описано в „Синдромът Портной“, чрез наличието на социалните мрежи излезе от мястото си на диагноза и се превърна в обичайно ежедневие.
В гонитбата да бъдеш харесван непременно, обикновено унищожаваш ценните и важните неща в живота си. Причината е, че от страни, обикновено играта: „вижте колко съм невероятен/а“ не изглежда изпълнена с достойнство. Тя отнема време и емоционален ресурс, който би имал смисъл, инвестиран в нещо истинско. Тунинговането на егото не е.
[ad id=“225664″]
А и за хората, нуждаещи се страстно от всеобщото одобрение, емоционално целта оправдава дори предателство, липса на лоялност към партньора и близките (тяхното одобрение е факт, следователно не е ценно), разпиляване на енергия, жестове и чувства за случайни ситуации и хора. Енергия, жестове и чувства, отнети и от партньора и близките, при това без да им е дадено право на избор. Накрая на зависимия му остават само случайните. Затънал до шия в лесната пошлост на елементарните отношения и липсата на перспектива, такъв човек може да бъде изтласкан на който и да е удобен, за някой друг бряг. Той е човек без корен, без упора, без собствен център на тежестта – матрьошка, люшкаща се накъдето я тласнеш.
Има и други подобни митове, но тези са в центъра на лошете ефекти на съвременния свят. Интересното е, че тях никой не ги забелязва, скрити зад повърхностни уж скандали за теми-табута, зад уж избори на бъдеще и цивилизационни норми, зад уж драми.
