Егати държавата, в която се превърнахме“ – помислих си аз – „Полицията проси бензин от бандитите. И после народът иска полицията да ги пази от бандитите. Ще стане…, ама в шестък. Вече мога да правя всичко в тази държава. . . Каквото си реша.
Мога да връзвам прокурорките на държавата, колкото си искам и да ги напъхвам в багажника. И никой нищо няма да е видял и чул. Целият град ще знае, но никой няма да се осмели да го изрече. Мога да завържа и да напъхам в багажника и Президента, дори. И никой няма да си мръдне пръста. Даже ще се радват, че си е получил заслуженото. Страхливци. . . всички са страхливци! Овци, както казва чичо Мони и затова той им краде парите…. и фабриките, и какво ли още не. Може даже и жените им да вземе, стига само да му ставаше патлака и всички ще се хилят и няма да предприемат нищо. Няма да предприемат, защото нямат достойнство…Нямат гордост. Нямат елементарно уважение към себе си.
Тогава, защо аз трябва да ги съжалявам? Защо трябва да се тормозя, че гъсениците ще изядат и ушите им ? Та те си заслужават съдбата. . . Всеки народ си заслужава управниците. . . “
„Ти си Бог…, вече си Бог“ – обади се едно дяволче нейде дълбоко из душата ми – „Ти си Бог сред стадо овци.“
от „Метаморфоза“
Автор: Хасан Ефраимов
