Уважаеми,
В последно време нашата трезво мислеща общественост беше скандализирана от вяли обществени протести с широка гама от искания и в т.ч. най-крещящия – повишаване на жизнения стандарт на българите. Обективната оценка на едно такова искане трябва да признае неговото основание, но не и като претенция към държавата да поднесе на гражданите си като жест на благотворителност един висок и непосилен за икономиката ни стандарт. Убеден съм, обаче, че правителството в сътрудничество с президента трябва да работи усилено и последователно, за да внуши на българите, че жизненият им стандарт е резултат, най-вече, от труда на цялото общество.
Изкушен съм от възможността да изкажа мнение за споменатите протести и за участниците в тях. Знам, че освен платените „протестъри”, в протестите взеха участие нуждаещи се от помощ действителни физически и психически увредени граждани или техни близки, идеологически мотивирани лица, подчинени на лидерите си партийни членове и наивни българи, които не разбират действителната икономическа обстановка в страната, но и, за жалост, българи, страдащи от мързел като умствен недъг. Това са граждани, които поради овладялата ги леност не са намерили воля и сила да се изградят като творци на своя живот и достойнство личности.
За темата на тази реплика са от значение именно тези участници в протестите. Техният житейски мироглед е силно повлиян от обществената нагласа, която се формира през онези години под влияние на идеологията на партията, идентифицирала се с държавата, съгласно която държавата осигурява на българите жизнените им блага по нейната всесилна воля. Така бедните духом живяха с очакването да получават необходимите им за елементарно съществувание грижи от държавата, контролирани и регулирани от партията – кърмилница. Сладкият живот да живееш безгрижно, макар и бедно, се помни още. Бедата се разрасна с факта, че такова лековато отношение към труда и към обществената почтеност се предава на младите като вирусна зараза.
В следващите редове ще разкрия представите си за формите, под които се проявява човешката леност у покорените от нея поданици. (Мисля, че те не бива да се наричат граждани) .
Хората с дълбоко вкоренен в психиката им мързел не желаят да работят и отказват „неподходяща” за тях работа или работа с недостойно за тях заплащане и предпочитат да се скитат безработни (но очевидно не безпарични). Те не търсят активно възможност да се трудят, пък макар и далече от семействата си. Поради нетърпимост към трудови усилия те нямат подходящо за пазара на труда образование или придобити професионални умения. Не показват отговорност към деца и съпруг. Нямат стремеж и амбиция да са достойни граждани. Това са използвачи, които очакват и дори изискват от държавата да ги храни и облича ако не им осигури работа. Наблюдават се и специалисти, които надценяват своята компетентност и са готови да хленчат за работа, но не и да приемат да полагат временно по-ниско квалифициран труд. Не са малко младежите, които смучат от минималните ресурси на родители и деди. Множество българи са с промито от деградирала идеология съзнание, според която държавата трябва чрез все по-големи потребителски фондове да облагодетелства социално слабите поради мързел или поради първобитно отношение към семейното възпроизводство домакинства.
Няма да обиждам Вашата осведоменост относно стила на трудова заетост на гражданите в развитите западни страни. Стил на работа там, който няма нищо общо с този на българите. По този повод ще отбележа, че не знам някой да работи у нас на две и повече места. Нямало било работа! Днес, когато бизнесът у нас страда от липса на работна ръка, това може да е оправдание само на мързеливи и не инициативни хора!
И така, кратко и ясно:
1. Правителството и президентството трябва да убедят бизнеса да създаде максимални условия за почасова работа в технологически възможните процеси и да обяви необходимите му квалифицирани или не работници в бюрата по труда. Става дума за задоволяване на двустранни интереси.
2. Бюрата по труда следва да включат тези оферти и да ги афишират най-активно и максимално отговорно.
3. Компетентни държавни структури да залеят медиите и всички други подходящи медиатори с достъпни до съзнанието на обикновения българин пропаганди материали за изход от трудното му материално състояние чрез полагане на труд на второ или дори на трето работно място.
Този елементарен подход към настоящата обстановка в страната е изпълним и би могъл да бъде много резултатен.
С уважение: Св. Диамандиев
