Ел-Ериан. Снимка: Bloomberg |
След като пристъпите на пазарна волатилност станаха по-чести през последните седмици, е ясно, че апетитът на инвеститорите да купуват при спад, макар и все още силен, ще бъде тестван, когато Федералният резерв на САЩ оттегли подкрепата си за цените на активите, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’College и съветник на Allianz и Gramercy.
Засега общата ликвидност на пазарите остава висока. Въпреки че централните банки започват да намаляват програмите си за изкупуване на активи, те все още са огромни. Но резките колебания на пазарите, преживяни през последните седмици, илюстрират феномен, от който вероятно ще видим още: „неликвидност на фона на ликвидност“ – фраза, която за първи път чух от основателя на Gramercy Робърт Кьонигсбъргър.
Привидно контрантуитивната идея е, че ниши на неликвидност могат да възникнат в контекста на достатъчна обща ликвидност.
Преживявайки внезапни пристъпи на волатилност през последните години, инвеститорите като цяло изглеждат добре подготвени да преминат през тях, включително чрез използване на спадовете на пазара като основа за още по-големи бъдещи печалби. Но появата този път на два фактора, които не бяха предвидени само преди няколко месеца, усложнява нещата: инфлацията и възможностите за инвестиции в Китай и Русия.
Сега инвеститорите трябва да оценят по-внимателно възможността не само за възникване на джобове на неликвидност в среда на обща ликвидност, но и за отстъпление на общата ликвидност.
През последните дни глобалните инвеститори в облигации и акции бяха качени на своеобразно влакче на ужасите. Притеснителният спад на акциите от миналата седмица беше последван от впечатляващ двудневен подем тази седмица и още по-огромни движения в доходността на облигациите.
Непосредствените причини за тази волатилност бяха загриженост – по здравни, икономически и финансови причини – относно омикрон, новият и по-заразен вариант на ковид, и начина, по който председателят на Фед Джей Пауъл най-накрая реши да оттегли думата „преходна”, с която погрешно описваше инфлацията.
Волатилността, причинена от хаотичното затваряне на „болезнени сделки“, беше засилена от дългогодишен структурен дисбаланс: липсата на достатъчен капитал, абсорбиращ риска, на фона на внезапна промяна в конвенционалната пазарна логика.
Тук не става дума само за многогодишното намаляване на желанието и способността на посредниците (брокери-дилъри) да действат антициклично. Отразена е също така по-голямата еднородност на портфейлното позициониране в контекста на продължителни пазарни изкривявания, предизвикани от Фед.
