От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 727
Петко Попганчев (21.08.1905, Сухиндол, Великотърновско – 1983) е български летец изпитател, авиатор с над 1000 облетени самолета (лети на 138 типа моторни самолета) и десетки хиляди часове във въздуха; авиоинженер, конструктор и шеф-пилот в първите български авиационни заводи.
През 1933 г. инж. Попганчев регистрира рекорд – прави 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А. През 1940 г. установява нов ненадминат рекорд на гръбен полет – 33 минути, през които не спира да изпълнява допълнителни фигури от висшия пилотаж (опитът след 33-та минута е прекратен, защото самолетът остава без гориво). През 1952 г. Попганчев установява отново рекордно изпълнение на бавно управляемо тоно в продължение на 41 секунди.
Освен като професионалист, този голям българин е уникален и като личност, свидетелство за което е една от многото интересни истории около него: Веднъж Петко Попганчев си кара край София своята лека кола, когато го спират немски войници, за да пропусне колона от немски офицерски автомобили. Като възпитаник по авиостроене в Берлин при фон Месершмит, на безупречен немски език им обяснява, че само когато той им отиде на гости в Германия, ще могат да му казват кога да спира и откъде да минава. Естествено, веднага го задържа военна полиция, така че се налага лично цар Борис III да се намеси. След като го смъмря пред свидетели, Н.В. кара всички да излязат от стаята, заобикаля бюрото си и му стиска ръката.
