Имиграционен център в лондонското предградие Кройдън. Снимка: Bloomberg |
За първи път от началото на пандемията британските супермаркети имат трудности със зареждането на рафтовете си. Nando’s, веригата за бързо хранене, трябваше да затвори 45 ресторанта поради недостиг на пилешко; McDonald’s има проблем с млечните шейкове. Шефовете на супермаркетите предупредиха за евентуален недостиг по Коледа.
Проблемите във веригата на доставки се дължат отчасти на затегнатия трудов пазар – особено при шофьорите на камиони. Някои причини са краткосрочни. Но се разгръщат по-дългосрочн промени, които биха могли да имат дълбоки последици – измествайки баланса на преговорната сила от капитала към труда, пише Financial Times в редакционен коментар.
Недостигът на работници далеч не е само проблем на Обединеното кралство. Съобщава се за затегнати условия във Франция, Германия, Италия, Холандия и Скандинавия, при това в сходни сектори: гостоприемство, дистрибуция, строителство, здравеопазване и социални грижи.
Великобритания претърпя по-ранна и по-голяма вълна от заразени с делта варианта на коронавируса от някои свои съседи от ЕС. Вълната от работници, принудени да се самоизолират след контакт със заразен човек, съвпадна с училищните ваканции, което доведе до необичайно големи отсъствия. И все пак много фактори, стимулиращи свиването на заетостта, са същите като в ЕС и САЩ.
Различни сектори се отварят отново и наемат наведнъж след дългите локдауни. Бързото попълване на запасите създава допълнителен натиск върху дистрибуцията. Някои разширяващи се сектори като онлайн търговията на дребно и търговията с хранителни стоки изсмукаха работниците от сектора на гостоприемството по време на блокадите. Пандемията накара някои работници да преосмислят приоритетите си и да напуснат тежките, нископлатени работни места.
Потокът от работници мигранти от Централна и Източна Европа към по-богатия Запад вече започваше да се променя преди Covid, тъй като разрастващите се икономики и заплати примамиха някои да се приберат у дома. Въпреки че точните данни са оскъдни, се оценява, че пандемията е накарала стотици хиляди да се върнат в Полша, Литва и другаде. Службата за национална статистика изчисли, че през третото тримесечие на 2020 г. във Великобритания са работили с 364 хил. по-малко граждани на ЕС, отколкото година по-рано; някои оценки са много по-високи.
За Обединеното кралство обаче Brexit изостря въздействието на отлива. Гражданите на ЕС, които са кандидатствали за „уреден статут“, могат да се върнат на Острова, ако желаят. Но краят на свободното движение, след като преходния период след Brexit приключи, означава, че други не могат да се върнат без работни визи.
Поддръжниците на оставането в ЕС ще възприемат това като отрицателен резултат от напускането. Много привърженици на Brexit обаче може да са по-спокойни; убеждението, че твърде много работни места са отишли при чуждестранни работници, понижавайки заплатите, подкрепи вота за излизане от ЕС през 2016 г.
За да облекчи недостига на работна ръка, правителството на Борис Джонсън е притискано от ръководителите от индустрията да издаде повече визи на шофьори и селскостопански работници от ЕС. Но политическият ангажимент на правителството за намаляване на имиграцията ограничава възможностите му за маневри – и при изобилието от свободни работни места в ЕС, не е ясно колко българи или румънци биха били готови да се изправят срещу допълнителната бюрокрация при пристигане във Великобритания. Правителството трябва да има отговори, когато възникне недостиг в други сектори – както е вероятно например в социалните грижи през зимата.
По-дългосрочно, без значителни специални схеми за визи или широко споразумение за мобилност на работната сила с ЕС, запълването на свободните работни места ще изисква да се предложат по-добри заплати и условия на британските работници. Там, където технологията не може да замени човека, обучението ще трябва да бъде разширено, за да осигури необходимите умения, във всичко – от водопроводни до транспортни услуги. С течение на времето това може да подкрепи правителствената програма за „изравняване“. Но също така вероятно ще означава по-високи сметки за пазаруване на потребителите и необходимост от насочване на повече ресурси към образованието. Това са компромиси, които не след дълго правителството ще трябва да обясни на избирателите.
