Живка Кехайова
Протестиращите в цял свят, не само у нас, ще стават все повече. Причината е, че съвременният свят все още не е решил проблема с осигуряването на що-годе нормален живот за аутсайдерите, а те стават с всеки изминал ден повече и повече.
При това вече не говорим за десоциализирани хора, а за хора, които доскоро са считали професиите и уменията си за добри и достатъчни, да гарантират поне нормален стандарт. Но вече не е така.
Съвременният свят може да се развива само на база качество на кадрите. На малък брой хора, способни на базата на високи IQ и емоционална интелигентност да учат до живот бързо, да се адаптират ежедневно и да придобиват нужни нови умения непрекъснато.
Всички останали милиони, даже милиарди хора, които не могат да са „по-по-най“, постепенно губят позиции въпреки наличието на базово образование и базова квалификация в нещо. Отредена им е ролята на билогичен, генетичен фонд.
И дори да се реши проблемът с оцеляването им въз основа на някакъв базов доход в развитите общества, към момента няма как да се реши проблемът с полезността им – нужна за всяко човешко същество, за да изпитва удовлетворение.
Свидетели сме на протести, при които разнородни групи с коренно различни интереси, се събират заедно, за да избият безсилието си в усещане за някакво действие. Те не знаят „За“ какво протестират. Даже не знаят „Срещу“ какво протестират. Протестът е просто начин да си докажат, че имат значение…
Дали на част от тях плащат (Божков, Цветан Василев, Прокопиев и други, ударени от прокуратурата), дали други са убедено против властта, но нямат ни една реална идея как по друг начин може да се управлява (БСП, „Да, България“), трети са си „заплюли“ нишата на деструктивното, – лесното и привлекателно: „Дайте да рушим“ („Възраждане“) – няма значение. Край тях се събират не симпатизанти, а недоволни от собствения си живот граждани, които не знаят кого да обвинят за процесите, за това са готови да се съберат край всеки, който може да им позволи да изявят гнева си.
И все повече гняв ще се натрупва! А той никога в човешката история и нищо смислено не е изградил. Тогава? Ще се намери ли механизмът на регулация, който да направи толкова много животи смислени, или ще се върнем към дивашките времена на действие на естествения подбор?
