Живка Кехайова
Кой ще спечели от изнудването на БСП в този момент е въпрос, чийто отговор едва ли някой може да даде.
Всички анализи на хода на Румен Радев с обявената вчера заявка за втори мандат, без значение дали идват от десни, леви, или центристи, по един въпрос са в пълен консенсус. Става дума най-малкото за изземване на инициативата на БСП при определяне на кандидата й за президент, или направо за изнудване на столетницата.
Обявена преди парламентарните избори, кандидатурата на Радев поставя Корнелия Нинова и ръководството на БСП в изключително сложна ситуация. Каквито и уставни врътки да бъдат приложени, отговор подкрепят ли Радев за втори мандат, ще трябва да се даде преди 4 април, а колкото по-бързо, толкова по-добре. Ако отговорът е отрицателен и БСП предпочете да запази правото си на собствен кандидат в зависимост от резултата от парламентарните избори, е възможен отлив на част от собствената й членска маса в посока президента, Мая и Отровното трио. Най-малко, няма да е възможно широко ляво ветрило, оглавявано от БСП.
Ако отговорът е положителен – БСП подкрепи кандидатурата на Радев за втори мандат, тогава проблемът става стратегически. Авторитетът на БСП като най-голяма и силна опозиционна партия ще се изпари дори в собствените й редици, защото ще се наложи да признае, че силният е президентът, а столетницата играе обслужваща роля, при това не за един от своите, а за един бъдещ конкурент на политическата сцена. Освен това, ако е в състояние да сформира правителство след 4 април, след като обслужи Радев есента, може да се озове в ролята на следващия враг на президента, на когото му е все тая всъщност коя партия ще е на власт. Целта му е България да бъде президентска република и голяма част от изпълнителната власт поне във втория му мандат, да е в негови ръце. Това ще е големият му реванш срещу всички онези, които през първия поставиха него – военния, летеца, мъжът със супер его, в ъгъла на нищо не значещото му присъствие, дори във външната политика (защото големите и значими държави така и не го зачетоха).
Ако Радев не успее да наложи президентска република, в случай, че успее за втори мандат, тогава със сигурност ще създаде собствен политически субект, за да влезе в изпълнителната власт. Меракът му за реванш е такъв, че и да иска, не може да го скрие.
В БСП го знаят и вероятно това е в основата на силното охладняване към уж „собственият“ президент, на когото сегашното ръководство със сигурност няма да стори място при себе си, а и Радев не би го пожелал.
Много трудна позиция за БСП и много сложно съчетаване на тактика и стратегия. Ситуацията е сериозна проверка за инстинктите и умението на една толкова стара и с опит партия, да отиграе подобна „топка“.
Но си мисля, че и Радев рискува здраво. Дори да изнуди БСП да го подкрепи, унищожавайки шанса си да излезе значимо на политическата сцена след евентуално добър изборен резултат и с истински своя кандидатура за президент(след всичките неуспехи подобно нещо е много важно за заемане на по-подобаващо място в политиката), това няма да бъде забравено. Със сигурност на Радев му предстои не след дълго да се пази от хвърления от самия него по политическата сила, която взе, че го направи политик, бумеранг.
Протестърският вот, на който той се опира като борец срещу статуквото, е привлекателен, но много несигурен, освен създанието му Мая и Отровното трио (звучи като нередактирана приказка на Братя Грим). Повечето от протестиращите не са идиоти и ако не веднага, то малко по-късно ще разберат, че за Румен Радев, смяна на модела на управление не е същото като за тях. Мнозина вече го разбраха – ДБ, Слави…
Неговата идея се изчерпва с президентска република, а българите, които не могат да изчислят какво означава това (и са напълно забравили Левски и принципите, за които той говори), не са чак толкова много.
