През погледа на главния редактор: За извеждането на децата от последните домове за лишени от родителска грижа

Живка Кехайова

Днес темата не само в Стара Загора, а и в доста национални медии е как и защо се извеждат децата от последните три големи Домове за лишени от родителска грижа

Шоковите заглавия и фактът, че става въпрос за интереса на деца, ме провокираха да потърся информация от отговорните институции. Оказа се обаче, че сензацията не е сензация. Всъщност децата от тези домове не се извеждат сега, а сега приключва по срок окончателно проектът по извеждането им.  Днес в трите общо има само 23 деца, като в единия от домовете са останали 5, в другия 8, а в третия 10. Но пък си имат директор и екип, шофьор и готвач и т.н. Държавата обаче е свела финансирането пред края на проекта, логично, до минимум и Община Стара Загора дофинансира с цел нормален живот за последните, които ще бъдат преместени в истински домове от типа на семейните. 6 от младежите – в 11-ти и 12-ти клас ще останат в Стара Загора. 17 ще бъдат преместени в Бургас и Хасково. От 10 години срокът за финализирането на проекта е 1 януари 2021 година. Успешно са закрити 4 от домовете и възпитаниците им живеят в изключително добри битови и образователни условия в семейни жилища с образовани и подготвени, предимно млади екипи. Тези последни 3 дома – „Теофано Попова“, „Българка“ и „Мария Терезия“, когато стават отговорност на Община Стара Загора са имали – 87, 78 и 41 деца. Следователно около 200 деца вече са изведени от тях, а от няколко години нови деца не са настанявани.

Рзговарях със зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова, с Павлина Делчева – директор на дирекция “Социално подпомагане” и с д-р Антония Тодорова – началник отдел „Здравеопазване и социални дейности“ към общината.

Ясно е, че въпросните Домове трябва да бъдат закрити. Те не са предлагали и не предлагат най-добрия тип социални услуги, не защото работещите в тях специалисти не са добри, а поради самото си естество, което не позволява нормален семеен тип отглеждане.

Големият първи въпрос е, защо извеждането на тези последни 17 деца става през зимата и при ескалация на епидемия.

„Никой не е казал, че децата ще бъдат изведени на секундата. Просто се състоя една от многото и поредни срещи за изготвянето на плановете по извеждането им, за което и директори, и деца знаят отдавна. Причината за срещата сега е, че финалният срок е ясен. Забавянето дойде по две причини. Първата е късното приемане на „Закона за социалните услуги“ и от очакването, че дори и след това може да има промени в него. Втората е, че по ОП „Региони в растеж“ общините буквално досега строиха базите на защитените жилища, на семейни и преходни жилища, нужни за пълното извеждане на децата от старите социални институции не само от нашата община. Всъщност Стара Загора първа в страната направи жилища и започна извеждането още в периода 2009-2014 година.“ – обясни д-р Тодорова.

Тя допълни, че има и други законови разпоредби, според които не могат да се местят ученици, примерно месец преди край на учебен срок и т.н., съответно към този момент не може да се каже кога точно децата ще бъдат изведени.

Павлина Делчева поясни, че  са търсени най-добрите условия в големи градове, с аналогични на досегашните им училища и съответно с перспектива. 17-те деца ще бъдат настанени в Бургас и Хасково по групи, а не едно по едно, така че на практика не става въпрос за разделяне.

Вторият, повдигат в социалните групи въпрос е какво ще стане с базите на домовете – дали не се подготвят за удобна приватизация, или откупуване.

„Това е абсолютно невъзможно“, заяви Ваня Сотирова. На общините по новия закон се вменяват огромни задължения по ред социални услуги и базите ще бъдат използвани именно за различни видове социални услуги – от домове за възрастни до дневни центрове за хора с увреждания и др.

„Нека припомня какво се случи с базите на вече освободените домове, каза д-р Тодорова – „Базата на Дом „Надежда“ днес е чудесна детска градина. Базата на Дом „Незабравка“ е преустроена и обзаведена. Част от нея за дневен център за деца с увреждания, друга част за Център за рехабилитация и социализация на деца с аутизъм. Базите в Петрово и Сладък кладенец поради отдалечеността си все още стоят празни, но ако изникне такава необходимост, евентуално могат да бъдат домове за възрастни. Половината от базата на „Теофано Попова“ вече е ремонтирана и обзаведена като Център за рехабилитация на хора с увреждания, а след извеждането на последните няколко неща е предвидено ксъздаването на Център за деца с тежки множествени увреждания и създаване и на други социални услуги за тези хора и близките им.  Имахме проект за създаването на 2 центъра за настаняване от семеен тип в „Мария Терезия“, но точно тази база може да бъде превърната и в център за насочване и координация на целия поток социални услуги, вменени от закона на Общината, който е огромен – от програмата за лични асистенти до създаване на изцяло нови социални услуги“.

Всички групи общински съветници са участвали в създаването на тези планове и идеи за изграждане на съвременна мрежа от социални услуги в Стара Загора. Никога и никой дори на шега не споменавал за възможност този сграден фонд да бъде използван за друга дейност, извън социалните, да не говорим да бъде приватизиран – пределно ясна бе д-р Тодорова.

И така – от целия скандал не остана нищо, освен скандалните заглавия и притеснението на директорите и екипите на трите огромни бази (за работните им места), приютяващи 23 деца. Оказа се, че няма конспирация за собствеността над имотите. Единственото, което институциите трябва сега да отработят максимално професионално – е да изведат тези 17 деца, в желаната от тях конфигурация на групите в най-подходящото време (закриването на проекта не означава, че децата ще тръгнат на 30 декември – увериха от институциите) и в наистина хубави нови жилища от семеен тип.

Защото единствено здравето, щастието, защитата, образованието и перспективат на тези деца имат значение в цялата схема. Екипите на досегашните домове ще си намерят работа, а и доколкото разбрах много от тях са пенсионери и не от скоро.