Живка Кехайова
А защо не – 18 юли?
Защо не изберем 18 юли за свой национален празник? От край време се чудим коя е онази важна за всички нас дата, която да ни обедини истински да празнуваме своите минало, настояще и бъдеще. Единствената безспорна за всички ни личност е Апостолът (и за българите и за турците, български граждани, за евреи, арменци и роми).
Защо да не празнуваме еманацията на българския дух, родила Васил Левски? Еманацията на визионерството всички етноси в една страна да живеят като свободни хора, с равни права и задължения, появила се в Европа далеч след Левски? Да празнуваме времето в нас и българщината във времето?
Всяка друга дата е спорна или за нас, или за другите. Трети март е най-малко обединяващата, напротив – разделяща ни до край. 6 септември е велика дата и победа, но с мако тъжния привкус, че са освободени само две от трите сестри – Мизия, Тракия и Македония. До 24 май гледа да се докопа кой ли не и въпреки, че делото да бъде осъвременена и пренесена в историята и сред другите народи азбуката,е българско, Кирил и Методий не са. 22 септември е някак административна дата, регистрирала документално фактическата ни отколешна независимост…
Всъщност, празнувайки раждането на най-великия син на българите, ние празнуваме най-доброто в себе си, даващо ни основание да бъдем!
