Живка Кехайова
България се върна на европейската карта, но е време и да отстоява мястото си на нея
Съгласна съм с министър Тагарев, че България най-сетне се върна на европейската карта, а и на световната – за цивилизования свят е ясен партньор, за руската сатрапия – ясен враг (вчера всички пропагандисти по канал 1 и останалите, виха на тема как така България ще показва характер и ще изисква ответни мерки, само защото Русия газела из нашето икономическо пространство и откъде накъде България взела, че се сдобила със свое такова – как са го допуснали).
До тук добре, но меко казано не ми харесва мълчанието на правителството – на министър председателя Денков и на външно министерство, с министър Мария Габриел (с достатъчно европейски опит) по казуса Австрия. Достойнство се отстоява навсякъде – не само на изток и не само на запад. Ако някой от нашите не знае как се прави това, да вземе пример от Румъния:
Румъния ще атакува Австрия в Европейския съд и ще иска обезщетение, ако австрийското правителство продължи да настоява за вето по отношение на присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство. Това съобщи румънският премиер Марчел Чолаку в интервю за в. „Дер Щандард“, цитирано от румънските медии. В него той отбелязва, че щетите, причинени на страната от австрийската блокада, се оценяват на най-малко 2% от БВП, тоест на няколко милиарда евро.
„Не е възможно да се изисква сигурност на европейско ниво и в същото време да се отхвърля основно право на Румъния като това за присъединяване към Шенгенското пространство“, каза Чолаку.
Ето това е национално отговорна позиция. В този момент България трябва веднага да предложи на Румъния партньорството си и двете страни заедно да заведат иск срещу Австрия в Европейския съд, а не да се снишава и унижава. Живеем в трудно време, в което партньорството се цени – не си партньор, когато си обикновена прислуга. И точно защото Румъния отстоява правата и достойнството си – ще влезе в Шенгенското пространство, докато прислугата – ако влезем за пореден път в тази роля, ще чака пред вратата. На прислугата там й е мястото, а не в кабинета, където се решават важните неща, включително нейното качество на живот.
