Живка Кехайова
Въпросът не е дали си наистина беден, а дали наскоро си загубил, колко и какво не си спечилил и къде виждаш възможността това да бъде поправено
Тази теза защитава Красен Станчев много убедително през „Свободна Европа“ за да обясни коя част от българите биха имали решаващия, все още скрит вот на изборите. Според него процентът истински бедни, обикновено не е социално активен, но загубилите скоро и очакващи да спечелят в бъдеще, са друго нещо и ако открият политик, който да им обещае тази бъдеща печалба, ще се окажат решаваща сила. Въпросът е и колко са тези хора.
Колкото и да е странно, България икономически стои сравнително добре и стабилно за времето на пандемия. На пук на всичко потреблението за 2020 година се е увеличило значително, въпреки воплите за загуба на работа и доходи. Увеличена и събираемостта на данъци – по-скоро, защото за да получат подпомагане от държавата, доста бизнеси трябваше да платят по-реални данъци и да излязат, ако не съвсем, то поне3 по-на светло.
С цели 150 души са се увеличили милионерите у нас през 2020 г. Хората, притежаващи седемцифрени суми в банкови сметки, нарастват с рекордни темпове въпреки пандемията и предизвиканата от нея криза. Това показват последните данни на БНБ, представени от вестник „24 часа„.
Увеличението на влоговете с над 1 млн. в тях е рекордно, откакто централната банка публикува статистика за тях. Основната част от новите доказани милионери се дължи на последното тримесечие на 2020 г. Тогава броят им се увеличава със 110 на годишна база. Това означава, че всеки ден е имало по един човек, който си е откривал депозит с над 1 млн. лева в него. Общият им брой в края на 2020 г. е 1180. В тях през декември 2019 г. е имало 2,5 млрд. лв., през септември 2020 г. сумата вече е 2,64 млрд. лв. и към декември 2020 г. става 3 млрд. лева. Това означава, че средно в един депозит има 2,54 млн. лв. При това говорим за депозити в банки, т.е. само за малък процент от средствата, сложени неизгодно, заради нулевите и отрицателните лихви, но на сигурно. Никой с подобни пари, не би ги държал неработещи в банки всичките.
Оптимистична, дори по-оптимистична прогноза от есента дава за България и ЕК: „Брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще се увеличи с 2.7% през 2021 година, след което през 2022 година темпът ще се ускори до 4.9%. Това посочва Европейската комисия в междинните си зимни икономически прогнози, публикувани в четвъртък. Комисията е повишила оценката си спрямо есенната прогноза, когато залагаше на растеж от 2.6% за тази година и 3.7% за догодина. Прогнозният спад на българската икономика за миналата година вече е 4.9%, а не 5.1%, колкото бе в есенните прогнози.
На този фон евроекспертите прогнозират, че нарастването на реалния БВП на страната ни ще достигне 2.7 процента през 2021 година, преди да се ускори до 4.9 процента през 2022 година благодарение на силно вътрешно търсене и по-динамичен износ.
Днес премиерът Бойко Борисов написа в профила си, че ГЕРБ оставят на следващото правителство държава в много добро състояние и осигурени бъдещи средства за развитие: „През следващите години България ще получи близо 60 млрд. лева европейски средства, като голяма част от тях ще бъдат под формата на безвъзмездни средства. Това ще ни позволи практически да удвоим публичните си инвестиции“.
Всички тези привидни парадокси, защото парадокс няма, говорят само за едно – в България се разместват пластовете. Действително последните години бяха добри за икономиката и за повечето българи – стабилността и предвидимостта си каза думата при бизнеса, икономическите показатели нарастваха с добро темпо – нищо, че ни се ще да е в пъти по-бързо, доходите и социалните придобивки нарастваха с постоянно темпо (разбира се по-ниско от това, което всеки от нас желае). Всичко това доведе реално до нарастване на богатството – национално и лично и до появата на по-нови, по-модерни и набрали сили икономически субекти. Изборите действително ще бъдат решени от това кого ще припознаят те като носител на прогрес, т.е. кой ще ги припознае тях като равноправен и с приоритет в държавата, партньор.
За мен все още остава загадка какво изненада тази група очевидно знаещи и вече мощни субекти, че не успяха да създадат свой политически носител навреме.
