През погледа на главния редактор: Да разчитаме ли на къснешния акъл на българина?

Живка Кехайова

Имаме доста крилати фрази за къснешния (идващият след дадена ситуация) акъл на българина. Според тях той е по-нормалният и по-прагматичният, защото първосигналният представител на нашия южен народ, вече е имал време да осмисли каква я е свършил.

Ако е наистина така, по-добре да ходим бързичко на следващите избори. Може пък негово величество сюзеренът да роди гениална идея, която за разнообразие да може реално да се реализира.

Като привърженик на еволюцията, а не на революциите – няма нито едно доказателство революция да е донесла нещо добро на който и да е народ, аз не съзирам магически начин веднага да се изпълнят въжделенията на плашещо голям процент от електората, демонстрирани в социалните медии.

А именно: за месеци да се разгради конструкцията на остарялата държава и да се модернизира, но в никакъв случай не по познатите образци, защото няма прилично мнозинство нито за либерална, нито за социална, нито за консервативна, нито за… – абе за никаква позната форма на държавност. Този мълниеносен процес да върви заедно с още по-мълниеносно нарастване на доходите без инфлация, а явно и без повишаване на производителността, образованието и квалификацията на кадрите – процеси, изискващи десетилетия инвестиции дори в богатите държави. Съдебната система да се реформира така, че да съди само в наша полза и само онези, които ни пречат, но в никакъв случай да не може да посегне на нас самите, дори да сме крачнали малко встрани. Защото ние крачваме встрани, защото сме принудени, а онези, които ни пречат, го правят само за да ни пречат. Образованието да образова съвършено децата ни дори те да не искат да ходят на училище и да не ходят там, освен за някоя среща с приятел, при това без да ни ангажира с възпитанието на въпросните деца. Здравеопазването да е наистина безплатно, но да има луксозни болница с елитни лекари и техника във всяко село, а по възможност и в квартала.

Забравих злободневното – коронавирусът да изчезне веднага, заедно с мерките и ваксините…

И най-важното – нещата да се случат без да се претрепваме от работа, все пак е 21 век и всеки има право на личен живот, свободно време и пълноценна почивка.

Всичко изброено съм го извадила от реални постове, обикновено неграмотно написани, но затова пък много. Всеки, който се опита да заговори за работа, квалификация, учене, развитие и това в продължение на години и години, е посрещан на нож.

Вече с нетърпение чакам къснешния акъл български и гениалния скок през времето и пространството след още едни избори, надявам се, не към Рая. Все пак колкото и да е прекрасен, никой не бърза много към него.