Живка Кехайова
Да се задействаме! За всички ни става дума
След публикацията от вчерашната пресконференция на кмета Живко Тодоров, зам.-кмета Радостин Танев, началникът на отдел „Инвестиции“ Росица Райкова и изпълнителния директор на Индустриална зона „Загоре“ Радослав Танев, някой побърза да напише, че е PR за кмета. Някой, който изобщо не знае какво е PR, но това е друга тема. Става въпрос за абсолютната необходимост Стара Загора да изгради нови и още икономически зони, особено такава на „Летище-Стара Загора“, защото инвеститорски интерес има, но подходящи площи – не (особено, отговарящи на търсенето – с изградено всичко необходимо).
Без значение какъв ще е резултатът от местните избори наесен и кой ще бъде кмет, той ще трябва да започне именно от тук, ако иска да е кмет на жива община, а не на замиращо парче, обезлюдена, особено откъм млади хора, земя.
Стара Загора няма вариант за справедлив преход по отношение не само на енергийния комплекс, но и по отношение на всички, съпътстващи го бизнеси, развити до момента, ако спешно не влязат нов вид бизнеси, по възможност – високотехнологични, осигуряващи платени добре и много работни места. Възможност има.
Казаното на пресконференцията е подготвяно от години. Всички знаем, че в последните, силно анархични по отношение на политиката, особено на местната, години – нищо и на никакво ниво не вървеше – общини без бюджети, пълно безхаберие на държавата, управлявана от временни служебни правителства за развитие и решаване на местни проблеми.
В нашия случай, за задействане на механизъм за прехвърляне на площите на Летището в собственост на Общината, инвестиции в развитие на икономически зони и т.н.
За нуждата от децентрализация – болен проблем, ще отделя друга тема.
В момента има светлина в тунела, която ще трябва да увеличим всички ние – всички партии и политически организации тук, без значение с каква боичка са „мацнати“. Всички народни представители, независимо от кои политически сили са избрани, всички граждани, без значение на какви и по отношение на какво са разделени – защото живеят тук, защото вероятно искат да виждат децата и внуците си, при това живеещи нормално, защото намаляването на благосъстоянието на едни работоспособни групи, непременно се отразява негативно и на останалите, най-малко защото другите бизнеси също имат нужда от клиенти, за да функционират.
Очакват ни 5-7 възлови за бъдещето на региона ни години, в които или ще поумнеем и ще започнем да действаме заедно, да воюваме за общите си икономически интереси, да лобираме, да изискваме…
Или ще оставим след себе си пенсионерско селище, с „горди“, неизвестно с какво (не само заради деменцията) населяващи го, предпочели любимото, забавно дърлене с отсрещния, вместо омразната работа за бъдеще на общността. Ще се наложи да избираме доста бързо и доста умно! Да видим дали ще ни стигнат: потенциал, политици и гражданско общество, за нещо смислено и градивно (за разнообразие).
