Живка Кехайова
Добрите и лошите. Доскоро, както в останалия свят, партиите у нас се деляха по идеология, икономически политики и виждания, геополитически такива. От тази предизборна кампания се оказа, че ще се делят на „добри“ и „лоши“.
Освен, че по отношение на политически партии такива определения са дебилно несъществени, те са и чиста лъжа. А защо се стигна до там – до пълното инфантилизиране на българската политика, даже не ми се мисли.
За да не навлизаме във философския смисъл на тежки категории на етиката като „Добро“ и „зло“, чието пълно определение и най-великите не са постигнали, да не говорим, че част от определенията зависят от злободневни нещица като тип епоха, гледна точка, вид цели и т.н., потърсих максимално популярни определения. Ето ги:
Добрите: способни са да проявяват милосърдие, съчувствие, обич, състрадание. Готови са винаги да се застъпят за слабия и беззащитния, да помогнат на изпадналия в беда без да искат нещо в замяна. Добрите умеят да прощават и да искат прошка, когато са сгрешили. Не градят собствено щастие върху чуждо нещастие, уважават мнението на другите, стараейки се да го разберат правилно. Не пренебрегват едни хора за сметка на други хора, без значение статуса им. Добрите запазват човешкото в себе си и способността за емпатия към другите и при най-тежки изпитания. Добрите не лъжат, преднамерено подготвено, а само при самозащита. Не изкривяват истината, не манипулират, за да извлекат изгода. Подкрепят всяка благородна кауза за защита на изконни човешки ценности, без да парадира с това и да си приписват заслуги. Справедливи са. Способни са на сътрудничество и радост от чуждия успех.
Лошите: радват се на чуждото нещастие, защото се чувстват добре, когато виждат чуждо страдание. За лошите контролът е от огромно значение – върху другите, върху процесите. Нечестни са – не просто лъжат (доказано е, че всъщност всички хора лъжат), а са преднамерено нечестни с оглед предварително изчислена облага. Нямат угризения на съвестта – никога не съжаляват какво са направили, нито пък, че са накарали други да се чувстват зле. Жестоки са (не е нужно да са убийци), достатъчно е да се чувстват победители, когато са успели да смачкат, или пречупят друг. Злобата, омразата и завистта са двигателят на огромна част от действията им, неспособни са да се зарадват на каквато и да е форма, или ниво на чуждо щастие. Успехът им дори не може да ги зарадва, ако не е свързан с погром за някой друг.
Та така – кои са добрите и кои са лошите и доколко адекватно е по какъвто и повод да се използват подобни категории в политиката? Как изобщо им хрумват подобни дивотии на родните ни политици? Аман от инфантилност и опити окончетилно да се инфентилизира електоратът – не че му трябва много.
