Живка Кехайова
Един е Сидеров в „Референдум“, един е Минеков в „Още от деня“… – или за възпитанието, не по Русо, за достойнството не по Цицерон (Agere cum dignitate et venustate).
Перефразирам с първите думи в негативен план народната песен. Със сигурност помните неадекватната изява на Сидеров преди миналите избори в чудесното предаване „Референдум“. Мислех, че е прецедент в политиката. Като видях снощи министъра на културата, фъфлещ си нещо без да отговори на нито един въпрос и тресящата му се от смях фигура на финала – очевидно си мислеше, че е голяма работа, или е направил нещо похвално, естествено, че се сетих за Радой Ралин. За вече изтърканата му от употреба, но все така вярна фраза: „Не ме е страх от министъра на културата, от културата на министъра“.
И тук не става въпрос дали Кошлуков бил направил каквото и дали е, дали е „черен“, или „бял“. Да си се съдят с Кошлуков! Не става въпрос и за това дали му е допаднал начина на водене на разговора от Надя Обретенова (а тя е наистина сериозен журналист и добър професионалист – не са толкова много).
Става въпрос за това, че поредният политик – по-лошо, че е и министър на културата, се държи недостойно, гаврейки се не с БНТ, както явно си мисли, а със зрителите на обществената телевизия – нещо абсолютно непростимо за полик с акъла си. Достойните хора си личат в критични и кризисни ситуации. Достойните хора винаги се държат достойно и с уважение, поне към себе си.
Не е зле да ги запомним – и Сидеров, и Минеков в ефир. Фактът, че са си позволили подобно поведение, е диагноза за всички нас, които допускаме това. Добре е гилдиите на журналистите да проумеят, че ако не си върнат „кодекса на честта“ от края на 90-те, когато без значение какви идеи имаш и защитаваш като журналист, без значение с кого и как си в конкуренция, ако някой посегне на достойнството, или пък физически на колега – скачаш. Без значение кой е колегата и дали ти е симпатичен, посегналият да знае, че от този миг за него животът ще е безкрайно труден. Дори мутрите тогава се съобразяваха. Време е да научим и политиците да се съобразяват. Защото си вършим работата – всички. И не, никой, ако реално е журналист, не може да бъде принуден, ако абсолютно не одобрява политиката на медията си, да продължи да работи в нея, дори да иска. Защото просто не може да работи – нито да говори, нито да пише, ако личните му убеждения са кардинално различни – личи му. Така че стига с тъпата мантра – журналистите били сплашени от началника, от собственика, от… Просто сме различни като всички хора, с различно виждане и идеи и трябва да останем различни – да се самоуважаваме, да уважаваме и да се подкрепяме. Преди 30-тина години бяха само едни – помним за какво ставаше дума.
В същото време днес започна предизборната кампания. Точно сега е времето като журналисти да направим нужното, за да изровим някое зърно от плявата. Повечето хора нито помнят, нито знаят, нито следят процеси – не им е работа. Да им помогнем да откриват достойните хора, каквито има навсякъде и да не се подлъгват по недостойните – каквито също има навсякъде.
В същото време днес Кьовеши ни каза да се справяме с проблемите си – това е наша работа и тя няма да я поеме. Правилно! Всеки да си знае работата и да вземе да си я върши.
„…властта сама по себе си не е нито зла, нито добра. Тя е изпълнена със съдържанието на онзи, в чиито ръце тя е била. Ето защо е толкова важно да се намери човек, достоен да поеме отговорност“. – Тери Гудкайн.
