Живка Кехайова
Забраната за внос на украинско зърно в България падна. Парламентът днес гласува за това
Володимир Зеленски написа: “Благодарен съм на България за решението ѝ да не удължава ограниченията върху износа на селскостопански продукти от Украйна след 15 септември. Благодаря на министър-председателя Николай Денков и неговия екип, както и на българските парламентаристи, които подкрепиха тази стъпка. България дава пример за истинска солидарност”.
За всички, страдащи по възможното „обедняване“ на българските зърнопроизводители, справка ТУК.
За разпространяващите митове за некачествено украинско зърно, ще споделя личен опит. Купувала съм украинско брашно. По качество то е идентично с турското, т.е. великолепно е и за сладкиши, и тесто да омесиш, и хляб да опечеш. Не знам кой произвежда фуражно, но българското бяло брашно в магазинната мрежа не се и доближава по качество до украинското и турското. Убедена съм, че българските зърнопроизводители изнасят (бяхме трети по износ в ЕС, докато не решиха, че войната ще вдигне цената още и сами не спряха износа си миналата година) качествено зърно и съответно брашна. Не знам обаче от какво произвеждат брашната за вътрешна употреба. Купете, пробвайте и разликата сама ще ви обясни, вместо да репоствате опорки.
До какво ще доведе падането на забраната:
* До по-ниска цена у нас на брашната, олиото и тестените изделия, т.е. до поне леко намаляване на инфлацията.
* До известно дисциплиниране на производителите и добри търговски практики, вместо до откровено печалбарство на гърба на всички останали, въпреки сериозните европейски субсидии. И до износ навреме, а не след чакане чуждото нещастие да им вдигне цената. Така и ще губят по-малко като не им се получи тактиката (защото това не е стратегия), а ще им спести и греха да хвърлят развалено зърно при глад и търсене на световния пазар.
* До достатъчно суровини за производствата на растителни масла и фуражи (със сигурно ще има и фуражно зърно). А от там до достъпни цени на основни суровини за хранителната и консервната промишленост.
Айде да спрем да толерираме един бранш за сметка на други браншове, при това за сметка на цялата държава! Да не говорим за това, че основните фитури в този бранш, чопнали го през 90-те, се носят интересни легенди.
На тези, които ще питат защо Унгария и Полша оставят забраната, отговорът е – за Унгария и Орбан е ясно. За Полша също е ясно – там няма концентрация на зърнения пазар и огромната част от производителите им са дребни. Селското стопанство на страната се характеризира с множество малки ферми, като средната площ за страната е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната. Полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора, но на базата на множество малки, предимно семейни ферми.
У нас няколко зърнопроизводителя обработват по около и над 1 млн. дка, а само субсидиите, които получават, виж по-горе. Ако има дребни производители на зърно в България – не съм чувала, но е възможно, те спокойно могат да променят земеделското си производство, ако им пречи конкуренцията на пазара на зърно – и без това е изключено да печелят особено, предвид това, че не могат да търгуват на борсите и така, или иначе продават на големите на монополнатаим цена.
