Живка Кехайова
Защо е нужно обществената енергия да продължи, но и да бъде в правилната посока
Днес в Стара Загора отново ще има събитие, акцентиращо на проблема с домашното насилие в обществото ни. Случаят с Дебора беше последната капка, която преля чашата на търпимостта у читавите хора.
Търпимостта към домашното насилие е част от търпимостта към насилието изобщо. По-лошо – към възхищението от насилниците, запазило се у примитивите и до днес, защото нито правят разлика, нито пък могат да я осмислят, ако им я посочиш, между насилие и сила.
И тук е важно да се каже, че колкото е важно трайно да бъде формирана обществена нетърпимост към насилието, толкова е важно да не се допусне обществено насилие над институциите, които трябва да решат проблема. Защото под заплаха институциите вършат дивотии, или просто се скатават – видяхме ли го? Видяхме го тези дни.
Защото вместо реални стъпки и разумни закони, можем да получим неизпълними сурогати, чрез които то да стане още по-ненаказуемо.
Петима лекари в Стара Загора отказаха да правят съдебно-медицинска експертиза от страх пред реакцията на близки и познати и като опит за фалшива лоялност към колега. Председателят на НС (първият човек в парламентарна демокрация) надрънка куп мачовски дивотии и още не е подал оставка – срам!
Прокурор обвини жертвата, че сама си е виновна. Сериозен процент полицаи са убедени, че няколко шамара вкъщи не са проблем, а и синините – също. И самите те го практикуват – знаем от изнесени случаи в медиите, а уж кандидатите за силови структури минават през психотест?! Върнете се малко назад във времето и пребройте колко са също случаите на военни и бивши такива, превърнали се в убийци. Какви точно са тези тестове и какво отчитат?
И не, нека не обвиняваме само институциите – твърде лесно е. Обвинението трябва да е към цялото ни общество, защото в тези институции работят членове на това общество. Защото пак значим процент от въпросното ни общество се радва откровено на садизма на източния психопат и напада с обиди и грозни заплахи бягащи от войната… Подменя патриотизма с патриотарство на насилието, защото не притежава силата за истински патриотизъм.
Дебора е просто страшното огледало, което бе поставено пред българското общество и образът, който видяхме в него ужаси мнозинството, но продължава да харесва на не малко сред нас. И тези не малко, няма да бъдат изолирани и обезвредени, докато не започне десетилетна работа за нов тип полиция, нов тип правораздавателна система, нов тип образование… до изграждане на пълна нетърпимост и обществена неприемливост към насилието.
