Живка Кехайова
Днес, 22 февруари е Световен ден против агресията в училище. В цялата страна, включително в Стара Загора, беше отбелязан с ред събития.
Въпросът е съзнаваме ли ние – възрастните, че агресията в училище я създаваме ние. Защото агресията(когато не става въпрос за същества с психични отклонения, за психопати), съществува там, където е смятана за допустима. Най-вече там, където носи престиж за носителя си, а не презрение и отхвърляне.
Учим ли децата си още в детската градина да избягват агресивните си връстници и да стоят далеч от тях? Учат ли ги и госпожите на това? Често се случва, нали? А би трябвало децата от най-ранно детство да бъдат учени, че агресивните не заслужават внимание. Заслужават само присмех и отхвърляне. Агресивното поведение трябва да прави носителя си неизбежно аутсайдер, т.е. да не е печелившо.
А оказва се, че психологически сме толкова незрели и като възрастни, че избираме агресивно говорещи и действащи политици, бъркайки агресията със сила.
Масово уважение се демонстрира на агресивни водачи пак по същата причина.
В българското семейство често титлата „глава“ се „присъжда на по-агресивния партньор, около когото останалите трябва да ходят на пръсти, че и да го обслужват според предпочитанията му, за да си спестят проблеми – т.е. агресия=на печелившо поведение.
В работата на агресивния „му се прощават“ простъпки, просто за да не се занимаваме с простотии – пак печелившо.
Още по-идиотското е, че често агресията, включително вербалната, се приема за искреност и смелост. Чуете ли някой да заявява още в първите минути, или часове след запознанство, или след появата си някъде: „Аз съм откровен човек“ – да си знаете, че в 99% от случаите става въпрос за някой, който смята да ви накара да търпите изблиците му и липсата на етика, т.е. агресия, предварително обличайки я в приемлива форма.
Децата ни виждат от най-ранна възраст колко печелившо е да си агресивен и никакви мероприятия няма да ги спасят от агресията в училище и в живота, докато не се обърне масово отношението на обществото – от семейството и детската градина, до политиката, изборите, работата.
Проявата на агресия без значение вербална, властова, или друга – трябва да се наказва с изпадане от социалната стълбица веднага. Трябва да се наказва с безперспективност, с неизбежно затъване в блатото на отхвърлянето, на мизерията.
Само това са адекватните „мероприятия“. И ако се прилагат системно, агресията няма да е ежедневие, а ще бъде ограничена до проява на психопати. С психопатите мероприятия не вървят – може само да бъдат унищожени с общите усилия на нормалните. Как става това, ще видим скоро с един от тях.
