Живка Кехайова
Изборите в САЩ – ще се промени ли нещо за Европа?
Следя ги разбира се и като всички останали се чудя какви ще бъдат последствията, защото, когато има сериозни политически промени в икономика, номер 1 в света, това наистина касае света.
От седмици слушам и чета молитвите на руснаците по медиите им републиканците да се сдобият с успех. Тях, наистина не ги разбирам. А не ги разбирам, защото едва ли имат шансове външната политика на САЩ да се промени в следствие на тези избори. Външната им политика никога не се е определяла от конюнктурата. Изключение прави само Тръмп, но то лудите е без значение от коя партия са.
Дори да допуснем, че американците и те са луднали и ще го изберат отново (ще научим във вторник дали ще се кандидатира), поне още 2 години, без значение състава на Камарата на представителите и на Сената, Байдън ще е президент и като такъв ще има право на вето. Руснаците няма да имат цели две години да загубят окончателно войната с Украйна – по-скоро ще е.
От друга страна, за самите САЩ никак няма да е зле да бъдат управлявани от републиканци, защото лявото залитане на демократите мина оттатък моста. И не, републиканците няма да жертват интересите на САЩ, за да угодят на Путин. Нещо повече, изглежда ми добре, че републиканците печелят в Камарата на представителите и имат шанс да спечелят и Сената – там нещата обаче са на кантар засега. Ако те добият самочувствие на печеливша политическа партия, няма да се нуждаят от някой като Тръмп и вероятно ще изберат за свой кандидат един от не малкото си читави политици. За Тръмп се хванаха само заради серията от изборни загуби. А и Байдън не е най-добрата кандидатура за демократите.
Ако в САЩ победи десницата, може би това ще е сигнал за малко повече нормално дясно и в Европа, защото и европейското лява е доста оттатък моста. А може би и в България.
Според мен ние, Европа, светът като цяло, вече наистина се нуждае от мандат-два истинско дясно, за да излезе от спиралата на безумно харчене и политики, обезценяващи личността като същност, за да я категоризират по всякакви други външни и на практика разделящи принципи като полова принадлежност, цвят и какво ли не още. Оценяващи личността не по приноса й към обществото, а по способността й да отговори на предварително създадена по външни белези схема, в която накрая да бъде натикана.
Надявам се разумността на нормалното дясно и нормалното консервативно да послужи като спирачка на отишлото твърде вляво обществено и идеологическо махало, което видимо започва да се връща и ако не бъде спряно по средата на пътя, направо не искам да съм свидетел на това колко вдясно, крайно вдясно, може да удари при този размах.
И в живота, и в политиката, и в икономиката, няма нищо по-важно от мярката. Проблемът е, че в цялата история на човечеството и от всички народи – дори от най-великите империи и култури, мярката е постигана само за определено време – в разцвета на обществата им. След това отново и отново го замятаме това идеологическо и икономическо махало нанякъде и после се чудим защо и как ни е облъскало по пътя си насам-натам.
Та дано изборите в САЩ да доведат до междинна спирачка, а не до нова лудост – чиято и да е. Дано моралът да остане водещата посока, въпреки многото дребни отклонения и грешки – т.е. защитата на нападнатия от брутален извелг да бъде приоритет, икономиката да се гради на реална производителност, а личността да бъде оценявана по заслугите й към своя и на другите живот.
