Живка Кехайова
Извървяхме за 32 години пълният кръг от спиралата. И пак сме в едно начало. И пак е тежко начало.
И пак има сатанизирани. Наивници – също. Пак велика сила ни бута, направо ни блъска да направим промяната, която на нея й харесва…
Преди 32 години ченгетата от ДС и господарите им (днес мнозина от ченгетата вече се изживяват като господари), направиха пътя ни ледена пързалка, по която само децата им имаха кънки. Днес внуците им са кънкьорите и вероятно отново с хъс и възторг ще им дадем начален тласък. След още 32 години какво – може би ще чакаме правнуците им?
И знаете ли защо ни се случва? Ами защото позволяваме. Защото ни е по-лесно да позволяваме и да има кого да плюем, вместо да поемем отговорността да сгрешим и да признаем, че сме причина за последствията.
Васко Кръпката – днес пред БНР: „…аз им пиша шестица на всички ченгета, че успяха да наложат едно такова мрънкащо, мрънкофонско мислене …“
Само че не можем да обвиним само тях, струва ми се. Полша, Чехия, Унгария имаха своя бунт, в който дадоха своите жертви и преминаха своите „Берлински“ стени. Ние мрънкахме и си траехме. При това точно както днес си мислехме, че просто сме по-умни от останалите, от целия останал свят. Но не сме по-умни, само хитреем на дребно и винаги не за това, което трябва. Можещите народи се доказват като такива с идеите си и с правилната преценка какво си струва. Ние манкираме идейност – обикновено дребнава, подменяме смелостта с обикновен инат и стане ли дума за достойнство, ровим в историята, вместо да го защитаваме.
Полша, Чехия и Унгария след същите 32 години са далеч по-напред. Заслужават го.
Ние, все пак сме по-напред от там, където бяхме. На правилния път сме. Остава да видим наистина ли ще си подложим отново ледена писта под краката.
Принципът на извървяния път си остава тук: През погледа на главния редактор: 31 години пътуване
