Живка Кехайова
Изчерпване
Цял ден следя колко и как могат да издребнеят родните ни политици – в позицията на евроатлантици, във взаимните си заяждания – проблем, който може да се реши веднага с проумяването на простата истина, че при партньорството им, колкото и нежелано да е, се налага всяка от страните да спазва договореното, както и хигиена на поведението. Без значение какво и дали нещо е разписано. И това на фона на обявените днес резултати от програмата за международно оценяване на учениците PISA2022. Резултатите на българските ученици са отново изключително ниски в трите области на изследването – четивна грамотност, математика и природни науки. 53% от 15-годишните не са достигнали базисното равнище на умения по четивна грамотност според PISA, което ги прави функционално неграмотни. По математика съответният дял е 54%, а по природни науки – 48%. Повече от половината от българските ученици нямат умения за лична и професионална реализация в съвременния свят. Половината от българските ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми. България е сред държавите с най-големи образователни неравенства в света. А политиците ни се занимават с личните си претенции и опити за надделяване.
Но и не се учудвам, защото в този изчерпан модел на свят, политиката изобщо, дори на най-големите, е низ от дребнотемие и дори на откровена глупост.
Водят се войни, включително пълномащабна – в Украйна, умират хора, тероризмът се подкрепя с митинги и съпричастност, само и единствено, защото в този свят няма лидери и лидерство, за да се стигне до споразумение за адекватна нова система за сигурност. Няма държава, която се е доверила на САЩ и е поискала подкрепата й в последните 3 десетилетия, която да не е измамена. Няма държава, която да се е доверила на Русия и която да не е прегазена физически, или икономически – поставена под зависимост. Няма държава, която е допуснала близки икономически отношения с Китай и която да не е прецакана. Няма държава в ЕС, която да не е ошеметена от безумната бюрокрация и от установяването на факта, че в т.н. най-демократичен съюз има едни равни, но пък други са по-равни, а трети дори не могат да бъдат заставени да следват политиките и препоръките на съюза.
Всякакви организации и организацийки се занимават на дребно единствено с проблемите на отделни групички хора, най-вече противопоставяйки една групичка на друга, защото само така могат да съществуват и така обезличават човеците като такива, лишават ги от достойнството им на личности, поставяйки ги в ролята не на хора, а на някакво малко стадо, извън вида.
Всъщност изборът на позиция в света взе да прилича на българските избори: „Да се ориентираме кое е лошо и кое е още по-лошо“.
Причината ли? Причината е, че няма нито една световна сила, или организация, особено пък регулатори като ООН, която днес да е изградена на база човешки ценности и да съблюдава такива.
От десетилетия ни се внушава, че ценностите са абстракция, а реалността са пазарите и интересите. И само след големи световни катаклизми за кратко светът е разбирал, че може да съществува единствено при някакво равновесие между ценности и интереси. След това забравя и става хаотичен, слаб, илюзорен, неспособен да решава проблемите си – такъв, какъвто е сега. Защото ценностите не са нито абстракция, нито променяща се илюзорност, а принципи, на базата на които има смисъл да съществува един вид, една цивилизация.
Страхувам се, че ще ни се наложи пак да го осъзнаем поне за малко и дано не е след катаклизъм, който да се окаже последен. Дано имаме шанса той, както е обичайно в човешката история, да роди нови лидери, способни да организират света на основата на нужните принципи.
