Живка Кехайова
Вчера в Стара Загора Румен Радев каза: „“Очаквам кампания на идеи, а не компромати“. Чудя се, ако стане точно така какъв ще е резултатът за Радев?
Едва ли е голям процентът от неговите избиратели, който се интересува от идеи. И той със сигурност го знае. Всъщност се интересуват от това да бъде показан някой, който да играе ролята на въплащението на злото. Той да бъде някак си наказан и те поне за малко да се почувстват като добрите и като силните на деня. Това, разбира се няма да промени живота им в дългосрочен план, защото живота си всеки го прави сам, но за малко… поне за малко…
А защо се чудя за идеите? Ами защото Радев формулира своите вчера: “ Резултатът от предстоящия вот за нов държавен глава да доведе до възстановяване на държавността, изкореняване на корупцията, скъсване на олигархичните зависимости и отваряне на хоризонти за модерно развитие на България“.
Проблемът е, че нито едно от изброените не е в прерогативите, властта и възможностите на президента. Възстановяването на държавността в парламентарна република, каквато е България, е възможно само при възстановяване на парламентаризма. Последното зависи от парламентарния, а не от президентския вот. Изкореняването на корупцията и скъсването на олигархичните зависимости, зависи от съдебната система и още повече от преструкторирането на институциите и работата им – нещо, което зависи от изпълнителната власт. Отварянето на нови хоризонти за модерно развитие зависи от набелязване на държавни приоритети с хоризонт поне 50 години и зависи от взаимодействието на бизнеса и изпълнителната власт.
Толкова за тези идеи. В контекста на идеите само проф. Герджиков отправя адекватно за президент послание към момента – обединение на нацията – не на базата на изповядвани от една, или друга част идеологии, а на базата на ценности и перспективи. Като например, по кой път ще вървим – на изток, или на запад. Каква държава искаме – демократична, или подчинена на една силна ръка, която и да е тя (щото все пак е сменяема засега). Равноправие и гражданско общество ли искаме, или равенство. И обществен договор, разбира се, ако изберем идеите преди „или“, за готовност да се стегнем и здраво да работим – всеки за личния си по-добър живот, следователно всички за просперитета на държавата. Ако си искаме идеите след „или“, тогава ясно да заявим, че се отказваме от свободата си и с радост приемаме да сме слугинаж на онзи, който ще се явява бащицата и който ще ни подравнява по собствено усмотрение. Това, съвсем не между другото, е и отказ от претенции да ни има като нация в съвременния свят.
Ще кажете Лозан Панов и той има само една заявка – за промяна на съдебната система, което като президент точно, не може да направи. Така е, но Панов не се стяга да е президент. Просто иска този акцент да остане в публичното внимание поне до втори тур, за да бъде подет задължително от изпълнителната власт.
Аз наистина искам същото като Радев – битка на идеи. Затова смятам, че първата, с която самият той трябва да започне, ако се гласи пак за президент, а не за премиер е, как точно смята да обедини нацията. Защото под юмрука му е само част от нея. Ако другата ще е срещу юмрука му – да си каже!
