Живка Кехайова
От край време шестват слуховете, че аристократите, оцелели особено в източния, но не само лагер, след нахлуването на СССР там, са вербувани и „отглеждани“ от КГБ срещу цената на живота им. Звучи логично.
Още по-логично звучи днес, след два факта, единият от които български.
В Германия бяха арестувани 25 членове, свързани с движението „Граждани на райха“(Reichsbuerger) за заговор за преврат, при това неизбежно кървав, предвид плановете за осъществяването му. Освен арестуваните лица се разследват още 27 заподозрени, че членуват в престъпната клетка. Един арест е извършен също в Австрия и още един – в Италия.
Групата е била водена от 71-годишния наследствен княз на рода Ройс – Хайнрих Тринайсети, към който заговорниците са се обръщали като „принц Хайнрих“. Според първоначалните данни има още един лидер на огранизацията. Част от организацията е била и рускинята Виталия, както и съдийка от Берлин и бивш депутат от „Алтернатива за Германия“.
У нас пък снощи, скандалната визита на митрополит Антоний (изгонен преди това и от Германия, и от Великобритания), срещу която имаше протести пред руската църква в София, е продължила не къде да е, а в дома на бившия цар Симеон Сакскобурготски. Естествено, поканена е била и Митрофанова. Та Антоний приветствал от името на Гундяев Симеон за заслугите му в укрепването на братските българо-руски отношения. Че за щастие бившият вече премиер на България непрестанно се обявява срещу всякакви санкции срещу Русия и дума не е казал срещу долната агресия на Русия спрямо Украйна – всички знаем. Въпросът е колко и какви още са заслугите на Симеон към българо-руските отношения.
След като българските служби за сигурност и Външно допуснаха безхаберно визита у нас на дясната ръка на Гундяев, благославящ Путин и убийствата на руската армия, редно е да проверят поне въпросните заслуги. Да не забравяме, че всички знаем и за още една негова заслуга – той започна рушенето на крехката все още у нас при появата му партийна и политическа системи. След кратка, но само привидна, а не истинска стгабилизация на системите, Радев всъщност използва същите, но по-брутални методи да завърши започнатото от аристократа. Цар и генерал – но не в контекста на литератуното произведение, а в контекста на евентуално агентурно? Не знаем, но ни се ще поне службите да разберат.
