Живка Кехайова
Най-големият погром ще се случи, ако „почтен“ се превърне в мръсна дума у нас. А нещата натам вървят. Внимавайте, мислете, когато гласувате и гласувайте!
Колкото и да им е мъка на реваншистки настроените (реваншизмът е безсмислен в политиката, защото в една и съща политическа среда, когото и да поставиш, резултатът ще е предизвестен, а малката разлика ще е не кой колко зло е успял да създаде – по-скоро в каква посока, покрай добрите неща – винаги ги има), ако ще се съставя правителство след изборите, сценариите са два: прагматичен и лакомоемоционален.
Прагматичният, пак колкото и голяма мъка да е, бе предложен днес от Борисов – те, като първа политическа сила, да предложат неутрален и отдалечен от всички премиер, тип Лозан Панов, като му предоставят пълна свобода лично да си избира министрите – всичките министри до един, разговаряйки с партиите в парламента. Според Борисов, по този сценарий най-логично е във властта да влязат със свои министри най-вече ПП и ДБ, равнопоставено с ГЕРБ.
Предимството: Новите могат да си отстояват реформите и в същото време стари и нови да се контролират взаимно при наличие на мнозинство – т.е. стабилно правителство и наличие на административен капацитет (с който новите не разполагат). Между другото единственото, което гарантира реално ограничаване на корупцията и модернизиране на страната е именно взаимният контрол. Безконтролните нови иначе, в български условия, веднага си стават старите, каквито всъщност са. В същото време, преразпрделението на паричните потоци помежду им може да стане тихо и кротко. ГЕРБ очевидно са готови на отстъпки, а и ДБ, и ПП си знаят сметката чудесно.
Слабостта – ще се изгради нова политическа аристокрация, отговаряща по-добре на съвременната визия, но ако се случи нечитава, при положение, че със сигурност ще стабилна, ще е трудноотстранима.
Лакомоемоционалният (лакомията на чувстващите се низвергнати твърде дълго политически кръгове, плюс емоциите на всички, мразещи предходната власт и забравили, че мразеха и по-по-предходната и т.н. Ще намразят и следващата). Президентът Радев със сигурност ще натисне любимците си за този сценарий. Първо, защото отговаря на натюрела му като личност, второ – защото обслужва интересите му по деструктивиране на парламентаризма у нас и трето – защото този кабинет може да е само временен. Напролет – пак избори при още по-сериозна криза, при ново еднолично управление на президента и вече с устрем към промяна на Конституцията – ще има достатъчно отчаяни българи, за да приемат това без да мислят и да се съпротивляват.
Предимство – около месец нищите политически много ще се радват.
Слабост – абсолютно невъзможно е четирите въпросни партии да управляват не добре, а изобщо да управляват заедно. Крехкият съюз ще се разпадне веднага след като вземат да преразпределят паричните потоци и ще се хванат за гушите помежду си – просто посоките им са много по-различни от възможното мирно разпределяне. Крахът обаче, няма да е само техен, а за всички ни.
Най-големият погром ще се случи, ако „почтен“ се превърне в мръсна дума у нас. А нещата натам вървят. Внимавайте, мислете, когато гласувате и гласувайте! Почтеността не е моментно състояние. За нея се воюва всяка минута. Не политиците ще воюват за нея. На тях тя не им е твърде удобна.
Това, което в момента й трябва на България е наистина стабилно правителство, готово да поеме отговорност и наистина съзряло да изисква почтеност общество – т.е. да изисква еволюция на системите, превръщащи територия в общество. Смяната на едни чудесници с други чудесници, не е решение. Решението е всички чудесници да работят в среда, която ограничава възможностите и действията им в посока непочтеност. Ако няма такава среда, резултатът винаги ще е един и същ.
