Живка Кехайова
Коя е най-опасната болест?
„Най-опасната болест е мисленето – тя е неизлечима“ – казва Ремарк. Безкрайно го обичам като автор, но тук е сбъркал. Явно някой, някъде, отдавна е открил лекарство против тази болест и е „имунизирал“ сериозна част от населението – не само на България, а и в целия свят.
А политиката както у нас, така и в целия свят, се счита за задължена да осигури максимално добри условия за клониране и възпроизвеждане на въпросните „излекувани“ тълпи.
И това превръща в ад живота на онези, които на практика могат да осигурят развитие и по-качествен живот на Земята, включително за тълпите. Причината е, че за политиците е най-лесно да противопоставят едни групи на други групи, а най-добрите не като човеци, а като политици, успяват да отцепят в общата патаклама максимално голяма група за себе си поне временно – всъщност винаги е временно. За да си осигорят някаква поне минимална стабилност, „имунизират“ допълнително своите срещу ужасната болест „мислене“.
И така – до края на света, който при всичките тези усилия, може да е доста скоро.
Интересно допълнително явление е, че с мисленето, изглежда изчезват и допълнителни нещица като достойнство, смелост, способност за носене на отговорност. Виждаме го ясно в т.н. колективни форми и форуми за вземане на решения. Очевидни решения се вземат за месеци и години от организации, умножавайки злото. И не че не е ясно как то трябва да се спре, но всеки дори от т.н. световни лидери, гледа да се скрие зад маса от гърбове, за да не личи много-много неговия.
От десетилетия вече не сме виждали нито един световен лидер с визия за бъдеще и промяна, или поне за спирачка срещу пропадането надолу и надолу. А това е идеалната среда за развитие и власт на изроди, възползващи се максимално добре от немислещите.
Вярно е, че амебите живеят вече стотици милиони години без нито една мозъчна клетка, но аз предпочитам живот няколко десетилетия при пълен капацитет на мозъка, при това използван по предназначение. И силно се надявам, че нуждата наистина ражда своите личности и ако човечеството трябва да оцелее като такова, визионер ще се роди (може и да се е родил, защото от десетилетия, поне един днес дава заявка за такъв), ще осигури среда за възпроизводство и реализация на неизлечимо болните от мислене, за да бъде направена крачката, която светът се страхува да направи. Крачка към радикална промяна на обществата, нагласата им, стремежа им, мотивацията им, задачите им, за да оцелее малкият дом – Земя, който имаме и да придобие смисъл обезсмисления в момента път на всички ни.
И нека е ясно – пълна лъжа е тезата, че масите променяли историята и развитието. Лъжа е, че мнозинството е по-важно от личността. Никога това не се е случвало. Личностите променят света, историята, а постепенно дори масите.
