През погледа на главния редактор: Мисля си, че Румен Радев няма намерение да прави своя партия

Живка Кехайова

Мисля си, че Румен Радев няма намерение да прави своя партия

Просто е решил да прибере за ползване тази на Корнелия Нинова, т.е. БСП. Нинова допусна стратегическата грешка да посегне на кадрите радеви, назначени по времето на служебните правителства, а Кирил Петков – назначил половината от тях като служебен министър й помогна. За едно е права – ударите и със състава на новия кабинет, и с уволненията на зам.министрите, и с уволнението на всички областни управители, плюс връщане на старите радеви, и с предстоящите уволнения в „Кинтекс“, бордове и агенции, са насочени директно към нея, но вече не само – ще го отнесат и кадри на ПП, а те не са и много. Още на първото заседание днес, служебното правителство отмени 3 указа на кабинета Петков, а има още доста дни и часове пред себе си.

След 3 години президентът ще получи послемандатно БСП за доживотно ползване. Чудя се само дали и неговите сметки няма да излязат криви. Със сигурност си мисли, че е по-добре да имаш партия, с резултат над 4% и история, отколкото да залагаш на еднодневки, но Нинова и до този момент успя здраво да й смъкне рейтинга, а след развихрящата се в момента битка, може да докарат БСП и до около 4% на тези и под тях – на следващите избори. Летецът може да си мисли, че може да й сложи крила като поеме той управлението, но след края на президентството му, ще е наистина трудно дори за ас да вдигне сто и кусур годишна развалина дори малко над земята.

Честно казано, стискам им палци и на двамата в следването на тази тенденция, защото БСП не е и няма как да стане нормална европейска партия. Очевидно новата левица е ПП, плюс „Да България“ и Зелените – както в Европа и САЩ – ляв либерализъм. Те дори не го крият, напротив – и в официални пресконференции обясняват, че политиките им са леви, а разбиранията – либерални.  Може пък Радев да иска да сглоби механизъм точно от тях и руините на БСП. Има логика в тази идея.

Затова и най-големият политически виц е, че за тях гласуват уж десни избиратели, наред с левите, че и ги наричат десни. Обикновено обясняват как вече това нямало значение, но самият живот доказа и най-вече икономиката, че има – точно базисното ляво и дясно определят стъпки, мерки, следователно и резултати.

При липса на истинско дясно, десните хора могат да се надяват най-много на това следващото правителство поне да е с ясна европейска ориентация. Дясното продължаваме да си го чакаме. Просто е време да спрем да твърдим, за да се оправдаем пред себе си, че левият либерализъм бил българската десница.