Живка Кехайова
Нерешените проблеми (особено, когато са в остра фаза) сриват цялата система
По този начин стоят нещата във всяка организирана система. Остри възпаления на дадено място, за които не са взети мерти, деструктивират целия организъм.
Неизяснени и нерешени принципни проблеми в една връзка, обричат цялата връзка, без значение какви позитиви е имало в нея.
Бездействието по отношение на един паметник на окупационна сила, компрометира социалната система като такава, водейки до взривоопасни конфликти – включително в буквалния смисъл, както ще стане, ако безхаберието продължи.
Ще речете – какъв проблем е един паметник на фона на всичките ни други проблеми? Да, един паметник, пък бил той и идиотски, не е проблем, но този е принципен проблем, защото бе превърнат в символ на остро противопоставяне в обществото. Мая Манолова и странните типове край нея да не се жалват, защото след като видяха как „Възраждане“ системно се възползва от възпалената тема, решиха и те да си вземат малко политическа популярност от същата. Не им се получи – превърнаха се в посмешище, за което даже паметника не им е виновен, а съставът на палатковия им лагер.
Но поуката е ясна – когато се опитваш умишлено да ровиш в рана, за да загнои – и гнойта те опръсква гадно, и внезапна инжекция „антибиотик“ получаваш, в случая от феновете на „Левски“, а зяпащата отстрани власт със слогана: „Ще го махнем, но не веднага“, надяваща се да запази и десни, и леви гласове, всъщност загуби и и едните, и другите.
За хиляден път напомням – почтеността в политиката не е пожелание, а въпрос на оцеляване във въпросната политика в дългосрочен план.
