През погледа на главния редактор: Подмяната

Живка Кехайова

Подмяната! Царе сме на подмяната. Не да я правим ние, а да позволяваме да ни я причиняват и дори да се радваме до последно, защото очевидно бъркаме подмяна с промяна.

Имаме ли нужда от промяна – имаме. Мине се не мине и някои – обикновено „Луди“ млади, тръгват да я правят. 89-та тръгнаха страшно много, защото промяната трябваше да е страшно голяма. И празнуваха устрема си, включително с милионен митинг – после вече такова нещо не се е случвало. Искаха нови, демократично мислещи хора – чисти и нови хора. Даже победиха и ден след ден се чудеха какво не е наред след победата, докато най-окатите не видяха, че пак ги управляват старите, най-вече от ДС бивши кадри и на КГБ, само че вече се именуват демократи, а най-умните от тях дърпат конците от тъмното на неколцина уж сега пръкнали се политици.

После пак така… след Жан, след Орешарски… Единствената – не червена, а корпоративна нишка, свързваща всички власти и подмени, винаги се оказваше ДПС. Е, винаги имаше и мутри, но те знаеха как да кръжат, без да пречат…

Някак си в каквато и опозиция да е ДПС все е на власт. За което шапка им свалям – умни, прозорливи знаещи, умеещи така да тъкат паяжини, че ни една муха да не може да се измъкне – дори тази, която тепърва ще се ражда. По-скоро, като че ли направо й е наредено кога и къде да се роди и после да се блъсне в паяжината.

Забравихте ли протестите през 2014 – много по-сериозни, далеч по-спонтанни, по-умни и целенасочени от миналогодишните. Чашата преля като тутурдисаха Пеевски за шеф на ДАНС (вчера станаха точно 8 години, откак го предложи Мая Манолова, според собствените й признания). Протестиращите смъкнаха тройната коалиция съвсем успешно. Свалиха Пеевски съвсем успешно и… после се оказа, че ГЕРБ са си наследили Пеевски, през подкрепата на ДПС, залепнаха по паяжината, укротиха се и дори решиха, че е уютна, мека и хранителна.

Помните ли с какво почнаха протестите 2020 година? Ами с похода към плажа „Росенец“ почнаха и със заканата ДПС никога повече да не бъде допускана във властта – не партията – корпорацията. Чак после избраният с яката подкрепа на ДПС президент, се присети да вдигне юмрук, защото му нагазиха в „нивата“ заради едни други спорове – мъжкарски такива…

70% от българите искали промяна, казаха социолозите. Ами не – поне 90% са. Самите „Гербери“ искат промяна. Протестите обаче не бяха подкрепени сериозно след първите 3 седмици – видя се, че нито са спонтанни (не говоря за искрено и лично участвали единици и малки групи идеалисти). Оглавиха ги „чисто новите“, както казва Сиди – Мая Манолова, Татяна Дончева, Христо Иванов, ген. Атанасов и още и още подобни „нови“, които дори не са добре забравени стари.  Подмяна, номер, не знам вече кой! Не свалиха властта, нито главния прокурор революционно. Властта сдаде властта след избори като просто падна, стръскана от паяжината. Между другото, всеки, който вземе да става твърде силен, голям, ояден и способен сам да заплита нещо, бива стръскван навреме:).

Така наречените „нови“ не успяха да я усвоят – властта в парламента, опитват се да я усвоят донякъде с президентското правителство, но ядец – уж техните представители, нещо не са съвсем техни. Схванаха, че този път, след следващите избори, непременно трябва да стигнат до властта, или никога повече няма да имат този шанс. Огледаха се и… Стана им ясно, че без ДПС тая няма да я бъде, особено след като изгориха мостовете към уж официалните врагове от статуквото.

Даже вчера (ДПС – имат страхотно чувство за хумор), им напомниха, че са по-протестъри от протестните партии, защото са поискали оставките и на Борисов, и на Радев. Два пъти значи са по-протестъри.

От седмица вече и за ген. Атанасов – ДБ и за Татяна Дончева – „Мутри вън“, ДПС изведнъж станаха съвсем приемлив партньор – не съвсем официално, но просто да ги подкрепи. Паяжината стана някак не така отровна. За ИТН дори няма да обсъждам – не че вярвам на ужасните клюки за зачатието й. ДПС обаче ясно обясниха чрез Карадайъ на „новите“, че миналия път са им предложили да ги подкрепят без никакви претенции, този път обаче ще имат претенции да бъдат поканени на масата за преговори и на разговори за политики, иначе ще ги пуснат да пътуват…

Те не губят. Нищо! И няма да загубят нищо, защото мислят рационално и трезво. Освен това са либерали – точно каквото е нужно на Европа.

А познайте кой ще дърпа паяжината на следващото правителство? Не че нещо ще се промени, ако познаете, но да е ясно.