Живка Кехайова
Предлагам депутатите да дойдат на обучение в Старозагорския общински съвет.
Не само днес, когато общинските съветници гласуваха обща декларация за бъдещето на енергийния комплекс „Марица изток“, а и при повечето наистина важни казуси, Общински съвет-Стара Загора решава проблемите в голяма степен единно – без значение партийна принадлежност на съветниците. Това се казва и в самата декларация – всички са заедно – всички партии и независими, защото е ВАЖНО. Дали ще могат да отвоюват позицията си в декларацията, не знам, но поне имат кауза, за която да воюват и кауза, която трябва да бъде вменена на всеки народен представител, избран от Старозагорски избирателен район. По това дали и как ще я приемат, още повече как ще работят по нея, ще стане ясно дали наистина са избраници на този район, или просто са прескочили за малко да отмъкнат някой глас от старозагорските балъци.
Местният законодател се оказва по-мъдър в работата си, отколкото националния, при това от години. Не че няма ежби и заядки, не че цари всеобща любов и разбирателство, или пък, че им идват едни и същи идеи. Не. Но явно тук могат да правят разлика между работа и политически, или личностен инат.
Може би причината е, че хората се познават, живеят в един град, общуват, знаят какво представлява човекът до тях, или срещу тях като личност, без значение какви са политическите му пристрастия. Знаят, или по-скоро искат да продължат да живеят заедно – те, семействата им, децата и внуците им в този град, в тази община.
Едва ли тези причини изчерпват ситуацията, но е факт – за важни и принципни неща в Стара Загора, се постига консенсус.
А нима депутатите не искат те да живеят и работят, децата и внуците им в България? Нали в това се кълнат? Има принципни, важни и решаващи бъдеще проблеми, които не са оцветени политически, но както виждаме в последно време, явно политическите пристрастия в НС вземат надмощие. И не само политическите.
Не се решават именно важните проблеми, от които зависи бъдещето на страната и гражданите, а се замитат зад дребно-злободневни и дребно-злобни детайли.
Ами като не знаят как се работи в екип от различни хора, как се напасват с отстъпки различни идеи към оптималните решения, да дойдат пък за малко на курс в Стара Загора като ги изберат. Толкова време бе пропиляно вече, та месец-два едва ли са от значение, стига да могат да научат нещо – най-вече да понатискат егото си от време на време в името на това да свършат някоя работа.
