Живка Кехайова
Проф. Габровски предложи състава на правителството си. Ами както и да го гледаме – този състав е по-добър от предложените 5-6 допреди него
Дали има компромисни фигури – със сигурност. То приемането на който и да е човек е компромис за някой друг и т.н. Имало фигура, близка до БСП, но не е Корнелия със съветник Гечев, нали?
Министърът на енергетиката бил бившият на „Булгаргаз“ и съответно сигурно бил свързан с „Газпром“, но пък не е Александър Николов, нито пък е Росен Христов и едва ли ще си позволи лукса да води антиевропейска политика – не е президента, все пак. И за останалите сигурно може да се каже нещо – има разнообразни лица, близки и до ПП-тата, близки до ДПС, но никой от тях не е сред главните действащи лица на едната, или другата страна на настоящите „гаулайтери“.
Ще бъде ли гласувано? Едва ли, нищо че това е начин да бъде дръпната част от реалната изпълнителна власт от ръцете на Радев. Основният проблем е в чии ръце ще попадне. Разбира се твърдението, че щом мандатът е на ГЕРБ, властта ще попадне в ГЕРБ, ще се тиражира здраво. И в голяма степен ще е така, но само в някаква степен – изглежда странно, но сякаш и ГЕРБ не са съвсем убедени към къде ще тръгнат някои основни нишки.
От друга страна, вече веднъж „революционерите“ подкрепиха не евроатлантика проф. Герджиков, а русофила Радев и видяха докъде ги докара това. Сега няма да подкрепят друг професор – не партиен член и ще им се наложи да лазят в краката на Корнелия Нинова при трети мандат, ако иде там – а познайте евроатлантическо ли ще е правителството. Просто това с втория мандат е пълна небивалица, освен ако ПП и ДБ нямат договорка с ГЕРБ, така че няма да го обсъждаме. Ако имат пък, този цирк за пред избирателите е голям майтап и резил, особено ако както твърдят – техните били най-интелигентни.
Избори през март! Социологията от днес сочи, че картинката ще е същата като сега, но ГЕРБ ще вземат молко повече, отколкото на последните и ще водят пред ПП не с 5, а с 6,6%. И ко прайм? То и в този парламент ГЕРБ вече не са в изолация, защото нито едно решение не може да се вземе без тяхно участие – нито за проектите на ДБ и ПП, нито за тези на БСП и ДПС. И какво – ще продължаваме да се въртим като мухи без глави следващите 5 години с избори през 3 месеца, докато едното от двете враждуващи в момента крила каталяса? Няма лошо, но българинът ще е каталясал доста преди това.
Защо нито на ПП и ДБ, нито на ГЕРБ им се получава кардинално желаното и няма да се получи и на следващите избори?
Просто е. ПП и ДБ заложиха на революционна ситуация, която винаги е краткосрочна и когато не постигне целите си като в случая, а на всичкото отгове докаже, че изплувалото отгоре не може да управлява, без значение по какви причини, електоратът се връща към по-умеленото и консервативното. Да приемем тезата им, че правителството им било свалено злонамерено – и какво доказва това? Доказва същото – липса на умения, сила, влияние и компетентност да управляваш. Вместо да си вземат поука, те неистово се мъчат да върнат историята назад и да предизвикат нова „революционна“ ситуация – а това е толкова невъзможно и абсурдно, че само най-радикализираните им фенове вече са способни да мечтаят за подобно нещо. И не че на самите тях им трябва, а защото реваншистки искат да докажат на онези гадове отсреща, че могат да ги бият по същия, провалил се сценарий, за да им е максимално гадно.
ГЕРБ също не са очаровани. Въпреки, че общо взето се пренастроиха и рязко минаха от „искаме да се харесваме на всички“ към – „ние сме твърди евроатлантици“. Правилната им крачка беше да се установят в умереното и по-консервативно пространство, предпочитани от средната класа след революционни сътресения. Но не успяват да дръпнат самостоятелно твърде напред, нито да спечелят партньор в парламента, отговарящ на сегашната им самоидентификация. А не могат, защото продължават да играят със стари карти, вместо да извадят значимите нови играчи, които имат и не за друго, а защото ги тресе реваншизма да победят „врага“ болезнено със старите карти, да видят че му е гадно и после да вадят новите по собствено, а не по чуждо желание (което ще е задължително, ако ще са сериозна партия).
С други думи – егоцентричният реваншизъм яде „главата“ на политическата ни система и съсипва страната. Ако това не се промени до следващите избори, непременно ще изскочи някой нов месия за по-следващите, а тези – и едните, и другите, ще ги гледаме да се гърчат в краката му. Нямам против, но проблемът е, че все по-отвратителни месии си избираме като захванем от царя, та едва ли ще е много за радост новият хитрец, който ще прикотка електората. По-ми се ще сегашните политически субекти да вземат да се развият до нормални, съвсем стандартни, европейски партии.
